РЕШЕНИЕ
335
гр. София, 11.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, II гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 917 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. „а“ и сл. от ГПК /отм./.
С решение от 5.12.2007 год. по гр. д. № 395/2007 год. Ямболският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 29.06.2007 год. по гр. д. № 164/2006 год. на Елховския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. Г. А. и П. Г. А. против Д. Г. А. и С. Р. А. иск за разваляне на сключения с нотариален акт № 178/2002 год. договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Г. Ж. А. и Т. Г. А. са продали на ответника Д. Г. А. описания в акта недвижими имот за сумата 8 500 лв, поради неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят продажната цена и да учредят в полза на прехвърлителите право на ползуване върху имота.
Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от ищцата Тодорка А. с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания за отмяна по чл. 2186, ал. 1,6. „в“ ГПК /отм./. Касаторката моли за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените съдебни разноски.
Ответниците Д. и С. А. оспорват жалбата в представеното писмено възражение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид оплакванията на касаторката и данните по делото, съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, приема следното:
Предявен е иск за разваляне на договора, сключен с нот. акт № 178/2002 год. за покупко-продажба на недвижим имот поради твърдяното от ищците неизпълнение на задълженията на ответниците да платят цената и да учредят право на ползуване въру имота на прехвърлителите.
Въззивният съд е приел за несъмнена фактическата обстановка по делото, установена от събраните доказателства — касаторката и съпругът й Г. А., починал след предявяване на иска, продали на ответниците описания в нотариалния акт недвижим имот в [населено място] срещу цена от 8 500 лв., която продавачите получили преди сключването на договора. Изводът обосновал с доказателствената сила на нотариалния акт, материализиращ удостоверителните изявления на нотариуса и тези на страните по него относно факта на плащането и поради липса на доказателства, които да я оборват, приел, че не е налице неизпълнение от страна на купувачите на задължението им за плащане на цената. Въззивният съд се е позовал на недопустимост на свидетелските показания относно опровергаване на съдържанието на нотариалния акт в частта му относно плащане на цената, с оглед разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. „б“ ГПК /отм./ и не кредитирал ангажираните такива.
Решението е правилно и обосновано, а оплакванията на касаторката – неоснователни.
Въззивният съд е направил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че не е налице неизпълнение от страна на ответниците на задължения по сключения договор. Не са налице и поддържаните процесуални нарушения по приложението на чл. 134, ал. 2, във вр. с чл. 133, ал. 1, б. „б“ ГПК /отм./, тъй като не са налице предпоставки за преодоляване на забраната за допускане на свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на нотариалния акт относно плащане на цената – в делото не са налице писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението на касаторката за привидност на материализираното в нотариалния акт съгласие на страните. Обясненията на ищцата по реда на чл. 114 ГПК /отм./ представляват твърдения за изгодни за нея обстоятелства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса за установяване на твърдения от нея факт на
неизпълнение, същата е следвало да ангажира допустими доказателства за това, поради което и не представляват такива по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, както неоснователно се поддържа в жалбата. А отговорите на ответниците по същия ред не представляват признание на иска, тъй като същите са заявили, че са платили ценната, така както е посочено в нотариалния акт. Затова и правилно въззивният съд не е кредитирал свидетелските показания относно това обстоятелство и поради липса на доказателства за наличие на неизпълнение на задължения на ответниците по договора – за плащане на цена и за учредяване право на ползуване върху имота, правилно е отхвърлил иска за развалянето му.
Обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 291 от 5.12.2007 год. по гр. д. № 395/2007 год. на ЯМБОЛСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.