О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София,13.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДВАРКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1468/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Й. Г. Р. против решение №334/30.09.2009г. на Русенски окръжен съд,постановено по гр.д. №722/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №72/18.06.2009г. по гр.д. №744/2009г. по описа на Русенски районен съд,като е допусната делба между Р. Г. Н. и Й. Г. Р. на описания в решението недвижим имот при права 1/2 идеална част за Р. Н. и ? идеална част за Й. Р.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно предпоставките,при които сънаследник на недвижим имот,установил фактическа власт върху имота,със съответното намерение да го владее изцяло за себе си и демонстриране на това владение по отношение на останалите сънаследници,в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т. 3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал че искът е за делба на наследство останало след смъртта на Г. Р. К. 1986г.-баща на страните,за който процесен имот Й. Р. претендира,че е негова изключителна собственост придобита на оригинерно основание. Съдът е анализирал доказателствата по делото в тази връзка,като е изрично е посочил,че следва да се изхожда от задължителната съдебна практика,която определя съсобствениците като владелци на своите части и държатели на частите на съсобствениците. Съдът е посочил,че Й. Р. ,който носи доказателствената тежест за това твърдение,не е установил промяна в отношението му към вещта,упражняваната фактическа власт върху нея,демонстрирана явно и необезпокоявано от останалите съсобственици с намерението му за своене. Това намерение съдът намира да опровергано с факта на подаване на данъчна декларация от Й. Р. от 22.04.1998г.,с която процесния имот е посочен като съсобствен между него и сестра му-Р. Г. Н.,която декларация установява отношението му към имота към момента на изготвянето й,съдържа признание на правата на другата страна и дава основание да се приеме,че към този момент държанието на дела на последната не е трансформирано във владение,а в последващия момент,с оглед възникналите спорове между страните същото не е обезпокоявано и като такова не е продължило повече от 10 години,поради което е стигнал до извода,че процесния имот е съсобствен и е допуснал делба при съответните за страните права.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се позовава на П. №6/27.12.1974г. по гр.д. №9/1974г. на Пленума на ВС,което обаче е неотносимо спрямо този правен спор и правните въпроси от значение за изхода на делото,по които съдът се е произнесъл,тъй като се отнася по въпроси относно подобрения върху недвижим чужд имот.
Съгласно посоченото в цитираното от касатора решение №70/03.11.1980г. по гр.д. №65/1980г. на ОСГК на ВС,според което придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само когато сънаследникът промени държането на спорния имот,като владее за себе си и против другите наследници,принцип,с който видно от мотивите на въззивния съд,последният се е съобразил при постановяване на въззивното решение,поради което не следва да се допусне касационно обжалване на това основание.
По отношение цитирането на т.3 от член 280 ал.1 от ГПК,която изисква,за да е налице, при разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото да се допринася за промяна на създадената поради неправилно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването, с оглед настъпили изменения в законодателството,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде осъвременена, без да се посочват каквито и да било доводи в тази връзка,не е основание само по себе си за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №334/30.09.2009г. на Русенски окръжен съд,постановено по гр.д. №722/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: