О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 22.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.02.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1189/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. С. Г. против решение №351 от 01.07.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №444/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение от 26.03.2009г.,постановено по гр.д. №1416/2008г. по описа на П. районен съд,като е отхвърлен предявения от Е. С. против Н. И. М.,С. И. Д.,С. Г. В.,Илиана А. З. и Л. А. В. ,установителен иск за собственост,за приемане за установено по отношение на ответниците,че ищцата е собственик на ? идеална част нива от 5,925 дка,представляваща имот №150001,м.”Д” в землището на с. Г. и е отхвърлен като неоснователен иска предявен от Е. С. Г. против горепосочените ответници иск по член 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката,извършена с нот.акт №185,т.ІV,н.д. №517/2003г. по описа на нотариус Г. ,както и е отхвърлен иска предявен от Е. С. Г. против С. Г. В. по член 108 от ЗС за осъждането й да предаде гореописания недвижим имот.
С определение,постановено в съдебно заседание от 22.06.2009г.въззивният съд,на основание член 233 от ГПК,е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта му,с която е отхвърлен иска на Е. С. Г. против С. Г. В. с правно основание член 108 от ЗС и е прекратил производството по делото в тази му част,срещу което не е подадена частна жалба от Е. Г. в седмодневен срок от датата на постановяването му.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, относно наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост,в противоречие с практиката на ВКС,според която същият е недопустим поради липса на правен интерес,ако нарушението или накърненото право може да се възстанови с осъдителен иск. Изложени са доводи,че такъв осъдителен иск е бил предявен с исковата молба на ищцата,настоящ касатор, като последната във въззивното производство е направила отказ от иска и на това основание е постановено горепосоченото влязло в законна сила определение на съда,като са приложени съдебни актове постановени от тричленни състави на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Наред с това в изложението си,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по неправилен начин по материалноправен въпрос за квалификацията на възстановените земеделски земи на наследодателя,определени от член 91 а от ЗН,като „новооткрито наследство”-липса на съдебна практика по член 91 а от ЗН във връзка с членове 90а ,9 а и член 16 от същия закон,касаеща земеделските земи по ЗСПЗЗ,от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба И. А. З. и С. Г. В., в писмения си отговор,считат,че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
Въззивният съд е констатирал,че със саморъчно завещание от 08.02.1992г. Иван Т. М. 27.08.1998г.,завещал на дъщеря си Н. И. М.-първата ответница по иска и на внучка си -ищцата Е. С. Г. по 1/2 идеална част от всичките си собствени земеделски земи,находящи се в землищата на делата С. ,Ивайло и Г. ,Пловдивска област и върху които земи ще му бъде възстановено правото на собственост по ЗСПЗЗ. Съдът е посочил,че по силата на завета,лицето-бенефициер става собственик на конкретното имущество след смъртта на завещателя,тъй като заветът има транслатиевн ефект,но само доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на завещателя,което в настоящия случай предпоставя завършена административна процедура по възстановяване правото на собственост върху описаните в завещанието земеделски земи към момента на настъпване на смъртта на завещателя-27.08.1998г. С оглед представените писмени доказателства,съдът е стигнал до извода,че същата е приключила едва през 2001г.,т.е след смъртта на завещателя,при което положение заветът е недействителен по отношение на процесния имот. Изложени са аргументи от съда,че реституираните по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи представляват новооткрито наследство и по смисъла на член 91 а от ЗН се приобщават към имуществото на наследодателя след неговата смърт,като се цитира Тълкувателно решение №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС,т.3,според която частните завещателни разпореждания на земеделски земи,собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ не се обхващат от приложното поле на член 90 а от ЗН.
При това положение,с оглед изложените доводи и посоченото в мотивите на въззивното решение,касационният съд намира,че не са налице сочените от касатора основаниЯ за допускане на касационно обжалване. Съдът се е произнесъл по заявените с исковата молба обективно съединени искове от ищцата,като впоследствие поради отказ от иска с правно основание член 108 от ЗС е обезсилил първоинстанционното решение по делото и е прекратил производството в тази му част. Не може да се приемат твърденията на ищцата за липса на правен интерес от предявяване на установителен иск с тази хипотеза,тъй като същата сама е избрала този път на защита на заявените от нея права и постановеното в тази връзка от въззивния съд не е в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС. На второ място, по отношение на заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК,за липса на съдебна практика,напротив от мотивите на въззивното решение е видно ,че задължителна практика на ВКС в тази връзка е налице и на нея съдът се е позовал,а цитираните норми от касатора от Закона за наследството са ясни и непротиворечиви.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №351/01.07.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №444/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. С. Г. да заплати на И. А. З. и С. Г. В. сумата 500 лева/петстотин лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: