О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 22.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.02.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1219/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. К. Г. и М. К. И. против решение №1282/03.07.2009г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №955/2009г. по описа на същия съд,с което е потвърдено решение №426/20.02.2009г. постановено по гр.д. №1861/2008г. по описа на Пловдивски районен съд,ХVІ гр.с.,като са отхвърлени предявените искове от С. К. Г. и М. К. Г. против М. К. С.,с правно основание член 33 ал.2 от ЗС.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,от който зависи изхода по спора,свързан с действието на придобивната давност и настъпване на последиците от изтичането на същата, решаван противоречиво от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Наред с това, касаторите твърдят в изложението си,че след като способите за позоваване на последиците от изтекла придобивна давност не са законово регламентирани,примерно упоменавани в ограничена по вид и обем съдебна практика, е наложително произнасянето на ВКС по въпроса дали позоваването на касаторите е валидно упражнено в настоящото производство по член 33 ал.2 от ЗС,което е от значение за развитието на правото и уеднаквяване на практиката на съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. К. С.,С. С. С. и Г. В. Г. , качеството му на управител на „Г”ООД П. ,в писмения си отговор ,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.
В мотивите си въззивният съд е констатирал,с оглед доказателствата приложени по делото,че между настоящите касатори-ищци по заявената претенция и първата ответница М. П. /Стоилова/, с приключило с влязло в законна сила решение, е извършена делба на процесния имот ,като с решение от 27.07.1997г. на Пловдивски районен съд,по гр.д. №7105/1995г.по описа на съда,потвърдено с решение от 13.01.1998г. по гр.д. № 5325/1997г. по описа на Пловдивски окръжен съд,имота е възложен в дял на М. П. ,която е осъдена да заплати съответните суми на другите две съделителки,считано от влизане на решението в сила на равни месечни вноски в едногодишен срок,което е установено,че не е изпълнено,но също така са налице доказателства,че не е водено производство за обезсилване на това решение по член 288 ал.7 от ГПК/отм/,поради което така възложения имот е останал в патримониума на М. С. и нейния съпруг С. В резултат на това,въззивният съд е стигнал до извода,че М. С. и С. С. са имали право да се разпоредят с имота,без значение от факта,че не са били изплатени вноските по възлагането,тъй като това условие в случая не е задължително за настъпилата вещноправна транслация. По отношение възражението на жалбоподателките,направено пред въззивния съд,настоящи касатори,че са придобили по давност по ? идеална част от имота,съдът е посочил,че за настъпването й е необходимо освен упражняването на владението върху имота в определения от закона срок,следва същото да е манифестирано явно,чрез своене на имота,каквито доказателства липсват по делото.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с произнасянето на съда по правния въпрос,относно действието на придобивната давност,касаторите се позовават на цитираните и приложени към изложението решения на тричленните състави на ВКС,които обосновават трайна и непротиворечива съдебна практика във връзка с приложението на член 79 от ЗС,а именно,че за придобиването на правото на собственост върху вещта е необходимо не само фактическото упражняване съдържанието на вещното право,което лицето иска да придобие и изтичането на срока,предвиден в закона,но и наличие на субективния елемент на този състав,а именно намерението, с което се владее вещата,която владелецът счита като своя. Следователно, твърденията за противоречива практика на ВКС са неоснователни,а и постановеното с въззивното решение относно произнасянето на посочения правен въпрос е в съответствие с възприетото относно действието на придобивната давност, по смисъла на горепосочената разпоредба от ЗС,изложено в приложената от касаторите съдебна практика.
Приложените към изложението определение по гр.д. №106/2006г. по описа на Бургаски окръжен съд и решение постановено по гр.д. №72/2004г. по описа на Бургаски окръжен съд,както и аргументите на касаторите в тази връзка,касационният съд не следва да обсъжда,тъй като няма данни дали тези два съдебни акта са влязли в законна сила.
Наред с това, в изложението си,касаторите твърдят,че с въззивното решение съдът е направил незаконосъобразни изводи относно приложението на придобивна давност в производството по делото,което по съществото си има характер на касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК,както се сочи от касаторите. Такова е налице,когато с разрешаването на правния въпрос от значение за изхода на делото,следва да се допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване практика или осъвременяването й ,с оглед на настъпили изменения в законодателството,а за развитие на правото,когато законите са неясни ,неточни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1282/03.07.2009г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №955/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. К. Г. и М. К. И. да заплатят на „Г”ООД гр. П. сумата 800 лева/осемстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: