О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .391
София, 16.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 43/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Н. И.,Е. И. Г. и П. И. Н. против решение №89/12.10.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №448/2007г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №255/05.04.2007г. постановено по гр.д. №180/1998г. по описа на Районен съд гр. Ц.,като е отхвърлен предявения от И. Н. И.,Е. И. Г. и П. И. Н. против К. П. Г. и В. П. И.,иск за намаляване на извършеното дарение с нот.акт №169том ХХV,нот.дело №8154/2994г. на нотариус при БРС до размера на ? идеална част за всеки от ищците от описания в решението недвижим имот.
В края на касационната си жалба,като основания за допустимост на касационното обжалване,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос неправилно,като въпросът е за обратното действие на Тълкувателно решение №1/2005г. на ОСГК на ВКС по отношение на вече реализиран състав по приемане на наследството.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че съгласно разпоредбата на член 30 ал.2 от Закона за наследството, когато наследникът,чиято запазена част е накърнена упражнява правото си да иска намаляване на дарението спрямо лица,които не са наследници по закон,необходимо е той да е приел наследството по опис,като в настоящия случай,дарението,чието намаляване се иска е извършено в полза на К. Г. и И. Д. ,които са племенници на наследодателката на ищците –,но не са призовани към наследяване. Съдът в съответствие с нормата на член 188 ал.2 от ГПК/отм/ е приел,че следва да основе решението си върху закона,т.е. да съобрази действащия материален закон към момента на постановяване на решението,като в случая приложимия закон включва и ТР№1/04.02.2005г. по тълк.гр.д. №1/2005г. по описа на ОСГК на ВКС,което е задължително за съдилищата и което предвижда отпадане действието на т.15 от ППВС от 1964г. и което следва да се приложи при настоящия висящ спор,независимо че исковата молба е подадена през 1998г. В резултат на това съдът е стигнал до извода,че условие за уважаване на иска по член 30 ал.2 от ЗН спрямо ответниците,които не са призовани към наследяване,е наличието на правнорелевантния факт,предвиден в закона,а именно приемането на наследството по опис от ищците,като по делото не са ангажирани доказателства за приемане на наследството по опис и ищците не са носители на активната материално-правна легитимация да претендират намаляване на дарението до размера на запазената им част,поради което предявената претенция на основание член 30 от ЗН се явява неоснователна.
За да е налице твърдяната от касаторите хипотеза за допускане на касационно обжалване,а именно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,правният въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или осъвременяване на тълкуването й,с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГКТК на ВКС. Видно от изложеното от касаторите,не са посочени аргументи в тази връзка. Още повече,че няма промяна на приложимата по спора материалноправна норма-член 30 ал.2 от ЗН. В случая е променено тълкуването на една и съща правна норма,обективирано в горепосоченото ТР№ 1/2005г.,което съгласно член 130 ал.2 от ЗСВ е задължително за съдилищата и с което въззивния съд се е съобразил при постановяване на решението си. Ето защо,не са налице условията,предвидени в член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №89/12.10.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №448/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: