О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София,31.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.05.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 200/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Н. Н. против решение №1302/20.10.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №906/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №551/04.03.2009г. по гр.д. №9218/2007г. по описа на Варненски районен съд,ХХІ състав за признаване за установено по отношение на Б. Д. В.,И. Д. И.а,Д. Д. С.,Станка Д. Т. ,Георги Д. Г. ,Стефан Д. Г. ,Петър Д. Ж. ,Жечка К. Я. ,Димитричка Ж. И. и Д. Ж. Д. ,че Д. Н. Н. не е собственик на реална част с площ от 153 кв.м от ПИ №512 по ПНИ на с.о.”А”,гр. Варна при описани граници,защриховани с червен цвят на скицата н л.98 от делото,неразделна част от решението,на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ и е отменен нот.акт №45/1995г. за процесната реална част,на основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/.
Ответницата по касационната жалба Д. Д. С.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не допуска.
В изложението си,приложено към касационанта жалба,касаторът заявява,че са налице посочените в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно това дали същият има качество на добросъвестен или недобросъвествен владелец,в противоречие на цитираните в изложението и приложение към същото решение №807/2003 от 05.04.2004г. на ВКС по гр.д. №281/2003г. ,Іго,постановено по реда на отменения ГПК и решение от 11.01.2007г. по гр.д. №486/2007г. по описа на Софийски окръжен съд.
Наред с това касаторът счита,че съществен материалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е:дали с предявяване на отрицателен установителен иск се прекъсва течащата в полза на владелеца придобивна давност.
С решаващите си мотиви въззивният съд е приел,че с оглед установеното с доказателствата по делото,валидно предоставеното право на ползване на ответницата Д не се е трансформирало в право на собственост,поради липса на наличието на предвиденото в параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки,а именно,че към 01.03.1991г. в процесния имот да е била изградена „сграда”,пригодена за постоянно,временно или сезонно обитаване по смисъла на член 177 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ,поради което същата не се легитимира като собственик на това придобивно основание. С оглед наведеното от ответницата Н в условията на евентуалност възражение за придобиване на процесния имот по давност въз основа на владение,упражнявано от последната в периода от 1997 от настоящия момент,съдът е стигнал до извода,че същото е неоснователно,тъй като тя няма качество на добросъвестен владелец и е необходимо да е владяла процесния имот в продължение на десет години след отпадане на предвидената в разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСВОНИ забрана за придобиване по давност на имотите,подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ-22.11.1997г.,а исковата молба е депозирана на 02.10.2007г.,поради което този срок не е изтекъл. Съдът е посочил,че съобразно разпоредбата на член 116 ал.1 б.”б” от ЗЗД предявяването и на установителен иск за собственост прекъсва давността и е пречка за зачитане на срока на владение след подаване на исковата молба,поради което ответницата не се легитимира като собственик на процесния имот ,въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.
С оглед наведените от касатора в изложението аргументи по отношение на посочения материалноправен въпрос,свързан с качеството на недобросъвествен владелец,произнасянето на ВКС по цитираното решение,постановено по реда на отменения ГПК, е по различен правен въпрос и по казус,който не е идентичен с процесния. За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК,правният въпрос от значение за изхода на делото трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос,каквото не е налице в настоящия случай,с оглед съдържанието на приложените съдебни актове.
Във връзка с твърдението за наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело,разрешен с обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия,каквито доводи в тази връзка липсват в изложението на касатора. Единствено е формулиран правният въпрос,по който съдът се е произнесъл,а именно” дали с предявяването на отрицателен установителен иск се прекъсва течащата в полза на владелеца на имота придобивна давност”,на който въпрос въззивният съд при произнасянето си се е съобразил с установената съдебна практика,като изрично е цитирал същата в мотивите на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1302/20.10.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №906/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: