О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание 14.04.2010 на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 143/2010 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от И. Х. А. ,в качеството му на председател на Н. на Ч. ”С” гр. П. против определение от 18.02.2010г. на Плевенски окръжен съд,постановено по ч. гр.д. №52/2010г. по описа на същия съд,с което е оставена без уважение частната жалба на И. Х. А. ,в качеството му на председател и представляващ читалище”С”гр. Плевен срещу определението на Плевенски районен съд от 29.12.2009г.,постановено по гр.д. №7308/2009г. по описа на съд,с което е прекратено производството по делото,поради недопустимост на предявения иск.
По допустимостта на частната касационна жалба:
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,свързан с приложението на член 64 ал.2 от Закона за общинската собственост,който е решен в константната практика на ВКС,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
С мотивите си,въззивният съд е приел,че така предявения установителен иск от И. А. ,в горепосоченото му качество против О. гр. П.,с искане да се приеме за установено,че имотът актуван с А. №34854/02.03.2007г. на кмета на О. за частна общинска собственост,е имот публична общинска собственост и се отмени горепосочения акт,на основание член 64 ал.2 от ЗОС,е недопустим,поради това,че липсва спор за материално право и правен интерес за ищеца,тъй като не могат за се предявяват чужди права.
За да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,която се сочи от касатора в изложението му,съгласно предвиденото в т.1 от Тълкувателно решение №1/2009. по тълк.д. №1/2009г. по описа на ОСГКТК,е необходимо произнасянето на съда по правния въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС,с тълкувателни решения на общо събрание на гражданската колегия при условията на член 86 ал.2 от ЗСВ,обн. Д.в. бр.59/22.07.1994г/отм/,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговската колегия,на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение,постановено по реда на член 290 от ГПК,каквито съдебни актове не се посочват в изложението,нито се прилагат със същото.
Касаторът се позовава на определение №310/22.07.20009г. по гр.д. №217/2009г. по описа на ВКС,ІІГО.,което обаче е неотносимо към правния въпрос ,по който съдът се е произнесъл от значение за изхода на делото. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК,съгласно горепосоченото тълкувателно решение, правният въпрос,от значение за изхода на делото,трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос,каквито доводи липсват в изложението на касатора.
Наред с това ,касаторът твърди,че са налице основания за допускане на касационно обжалване ,съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК,без да формулира правен въпрос от значение за изхода на делото,а излага доводи,основаващи се на конституционни норми,които според него основават наличие на правен интерес и които биха могли евентуално да се отнасят до съществото на спора,но не и до наличието на посоченото основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1210/18.02.2010г. на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д. №52/2010г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: