О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 31.05..2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.05.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 328/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Ж. Х.,Н. Х. Х.,А. Г. Н.,П. П. Н.,Н. Н. Т.,М. Н. Ч.,Йонка Н. Н. ,К. Н. Б.,А. К. М. и М. К. Р. против решение №ІV от 25.11.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №371/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №231 от 17.04.2009г. по гр.д. №1852/2007г. по описа на Бургаски районен съд и вместо него е прието за установено между страните по делото,че договорът за доброволна делба на недвижим имот с рег. №817/27.01.2005г. на нотариус О. Ж. с рег. №133 на НК,вписан на 27.01.2005г.,т.1,№188 е нищожен на основание член 75 ал.2 от ЗН и е прекратено производството по делото по искането на ищците за отмяна на описаните нотариални актове,до размера на 1/2 идеална част от имотите,предмет на сделките.
В изложеното в точка първо римско от касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба С. П. Ф.,Ф. Г. Я. и Е. Я. Ф.,в писмения си отговор,считат,че не са налице посочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците са наследници по закона на Р. И. М. 1975г.,а ответниците-физически лица ,настоящи касатори са наследници на Х. Н. М. 1969г.,като двамата наследодатели нямат общи деца,а по делото не е спорно,че Х. Н. М. е бил собственик на описаните в нот.акт №184/1936г.,издаден въз основа на Закона за селско-стопанско настаняване на бежанците и пр., на недвижим имот-земеделска земя,описана в акта,и по реда на ЗСПЗЗ с решение №Е240 от 09.06.1994г. на наследниците на Х. Н. М. е възстановено правото на собственост на описаните земеделски земи,които след това с договор за доброволна делба, с рег №817/27.01.2005г. на нотариус с рег. №133 на НК,вписан на 27.01.2005г.,т.1 №188,извършена между настоящите ответници физически лица като наследници на общия наследодател- без А. М. ,са поделили помежду си реституираните с горното решение земеделски земи,след което получените от съответните съделители имоти са прехвърлени на останалите ответници А. М. , „Ф”ЕООД Б. ,последното дружество го продало ответника „В”ООД Б. ,съгласно приложените по делото нотариални актове. Съдът е посочил,че ищците са предявили при условията на обективно съединяване искове с правно основание член 75 ал.1 от Закона за наследството,кумулативно съединени с искане с правно основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/,съобразно отразеното в исковата молба-за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба на описаните недвижими имоти,поради неучастие на всички съсобственици в делбата-ищците в качеството им на наследници на Р. И. М. съпруга на наследодателя на горепосочените ответници Х. Н. М. ,които са били в брак от 1928г. до прекратяване на същия поради смъртта на съпруга Х през 1969г.,към който момент тяхната наследодателка е придобила 1/2 идеална част от процесните имоти,впоследствие предмет на делбата. При анализа на доказателствата по делото,свързани със спорните въпроси-налице ли е бил брак между наследодателите Х. Н. М. и Р. И. М. ,идентична ли е последната с лицето Р. Ф. ,както и придобили ли са по давност ответниците физически лица,както и останалите ответници при присъединяване на владението ми,по давност процесните имоти,съдът е стигнал до извода,че между горепосочените лица е имало сключен брак на 11.11.1928г. в църквата”Св. Рождество Б. ,вписан в търговския регистър на Сливенска епархия под №27,както и идентичност на имената на наследодателката на ищците,като към момента на смъртта на съпруга Х.,процесните земеделски земи са били извън патримониума на същия и на основание член 9 ал.1 от Закона за наследството наследодателката на ищците-преживялата му съпруга е наследила 1/5 идеална част от откритото към този момент наследство. Съдът е отбелязъл,че процесните земеделски земи представляват новооткрито наследство по смисъла на член 91 а от ЗН,поради което след реституцията те са станали съсобствени на всички наследници на Х. М. включително тези на съпругата Р.1975г.,поради което извършената доброволна делба между ответниците е нищожна на основание член 75 ал.2 от ЗН. По отношение на твърдението на ответниците за придобиването на имотите по давност,съдът е приел,че същото е недоказано,както по отношение липса на елементите на фактическия състав на придобиваната давност,така и неизтеклия предвиден в закона срок,съгласно разпоредбата на член 5 ал.2 от ЗВСОНИ,отнесен от момента на сключване на договора за доброволна делба до предявяване на настоящия иск.
В изложението си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите ,на първо място твърдят,че съдът се е произнесъл по процесуално-правен въпрос-налице ли е правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба от лице,неучастващо в нея,без да е съединен с иск за собственост от страна на същото лице,въпреки,че в настоящото производство този въпрос е разрешен с влязло в законна сила определение №32/28.07.2008г. по ч. гр.д. №346/2008г. по описа на Бургаски окръжен съд,който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване съгласно разпоредбата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК. Тази хипотеза за допускане на касационно обжалване е налице,съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-когато правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.
В тази връзка касаторите се позовават на решение №1173/09.12.1986г. по гр.д. №595/1986г. по описа на ВС,ІІго-според което възможността да се иска нова делба,щом като първата е нищожна по смисъла на закона,не е пречка да се иска по общия ред прогласяването на нищожността на съдебното решение,съгласно член 209 ал.3 от ГПК,прогласяването нищожността на събените актове може да става по общия исков ред ,и то безсрочно. Очевидно това решение визира съвсем различен казус,защото се отнася до възможността за прогласяване нищожност на съдебни актове,а в настоящото въззивно решение се прогласява нищожност на договор за доброволна делба,сключен между съделителите,с нотариална заверка на същия,но не и до постановен съдебен акт в тази връзка,поради което същото е неотносимо към спора.
Като противоположно на горното решение от 1986г. се сочи и прилага решение №1881/10.10.1967г. по гр.д. №1007/1967г. по описа на ВС,Іго,според което договор за издръжка и гледане,с който не се поема задължение за цялостна издръжка е нищожен и не може да се води установителен иск за признаване на догова за нищожен,ако може с осъдителен иск да се търси имотът,предмет на същия договор. Тази цитирана съдебна практика не се отнася до приложението на разпоредбата на член 75 ал.2 от ЗН,на която се основава ищцовата претенция и е без връзка и отношение със спора,разрешен с обжалваното въззивно решение.
Ето защо не е налице основанието за допускане на касационно обжалване предвидено в член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Наред с това се заявява от касаторите,че съдът се е произнесъл и по следния процесуалноправен въпрос-следва ли при наличие на протоколно определение на първоинстаницонния съд по член 109 ал.4 от ГПК/отм/,с което е прието,че твърденията на ответниците за придобиване от тях на процесните имоти по давност не се оспорват от ищцовата страна,въззивният съд да се позове на недоказаност и да отхвърли това възражение,който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Изложените в тази връзка доводи,всъщност са оплаквания за допуснати процесуални нарушения,които по своя характер представляват касационни оплаквания. Още повече,цитираното произнасяне на първонистанционния съд,взето в съдебно заседание от 15.01.2009г. по делото/лист 256-257 от делото/ е интерпретирано от касаторите неточно и неправилно,тъй като процесуалният представител на ищците при позоваване на давностното владение ,упражнявано от ответниците е възразил и е посочено”не оспорваме,че ответниците са владели имота десет години въз основа на извършена реституция,но те са го владели неправомерно” и именно по повод на така заявеното с опредението си първоинстанцонния съд не допуснал гласни доказателства. Посоченото от касаторите Тълкувателно решение №1/2001г по гр.д.0182000г. на ОСГК на ВКС-т.8 от същото,визира съвсем различен въпрос,а именно относно приложимостта на санкцията по член 65 от ГПК/отм/,когато въззивната инстанция е отменила решението,защото се е позовала на нови доказателства,които без да е налице извинителна причина за страната не са представени пред първата инстанция,което също е неотносимо както по отношение на приетото за установено по делото с въззивното решение,така и по отношение на правните изводи на съда,от значение за изхода на делото.
На последно място в изложението,касаторите визират материалноправен въпрос решен от съда,дали процедурата по обявяване на женитбата,която е била действаща към 1928г.-член 152 от ЗЛС/отм/ и член 39 от П. за забелязванията ражданията,женитбите и умиранията/отм/ е елемент от фактическия състав на сключването на брак,който въпрос е от значение за точното прилагане на закона,основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК. В подкрепа на това се сочат отново нарушения допуснати от въззивния съд,които довели до неправилни изводи на съда и всъщност имат характер на касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК. Горепосочената хипотеза да допускане на касационно обжалване изисква правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното решение да е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията в законодателството и обществените условия,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV от 25.11.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №371/2009 по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: