О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 08.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.05.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 306/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от О. гр. Б. против решение №І-108/26.10.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №255/2009г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материално правен въпрос, касаещ приложението на параграф 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост/Д.в бр.96/05.11.1999г./досежно обектите,които са общинска собственост и разграничението им с обектите- държавна собственост,в противоречие с практиката на ВКС.
Наред с това се твърди,че вторият съществен материалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл касае приложението на П. №201 на МС от 21.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването ,преобразуването и приватизирането на държавните предприятия и член 17 от ЗППДОП/отм/.
На трето място касаторът сочи произнасяне на съда по процесуалноправен въпрос,касаещ характера на правораздавателна дейност на въззивната инстанция и съдържанието на въззивното решение,решен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че предявената искова претенция на О. гр. Б. против посочените ответници- физически лица,за право на собственост върху идеални части от УПИ * в кв.51 по плана на ж.к.”В”,целият с площ от 2109 кв.м ,се основава на параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС във връзка с параграф 7 ал.1 т.3 от ЗМСМА. За да отхвърли така заявената претенция ,съдът е приел,че не е налице хипотезата на параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС,според която застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост,отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините съгласно действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове,преминават в собственост на общините,,тъй като процесните части от горепосочения УПИ-държавна собственост,е било включено в активите на търговско дружество,впоследствие приватизирано,видно и от преписките на общината като собственик на същото се визира търговско дружество-правоприемник-„П”АД гр. С.. Наред с това, съдът е посочил,че не е налице и втората предпоставка,предвиден в горепосочената разпоредба,а именно изискването по подробния градоустройствен план процесния имот да е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия,като се е позовал на данните по експертното заключение на съдебната експертиза пред първинстанционния съд,проследяващо положението на процесния имот във времето до настоящия момент по отношение на отрежданията за същия в тази връзка,които както преди и понастоящем , по действащия към момента на постановяване на съдебния акт на първата инстанция, регулационен план са за изграждане на административна сграда на КИИП”М”. В резултат на анализа и преценката на тези доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че отреждането на процесния терен не е за визираните в хипотезата на параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС –жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия,поради което не е налице преминаване на собствеността върху последния в полза на общината ,по силата на посочената законова разпоредба.
По първия материалноправен въпрос,визиран от касатора в изложението му,във връзка с приложението на разпоредбата на параграф 42 от ЗИД на ЗОС,са заявява,че прозинасянето на съда е в противоречие с практиката на ВКС, основание за касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК,като в подкрепа на това се сочат и прилагат от касатора решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК. Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г на ОСГТК на ВКС,за да е налице тази хипотеза разрешения от съда правен въпрос следва да е в противоречие със задължителната практика на ВКС,която включва:тълкувателни решение и постановления на Пленума на ВС,тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на член 86 ал.2 от ЗСВ/отм/,тълкувателни решение на общото събрание на гражданската и търговска колегии,на общото събрание на гражданската колегия,на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение,постановено по реда на член 290 от ГПК,каквито актове не се сочат и прилагат от касатора.
Приложените решения на тричленни състави на ВКС,са постановени по реда на отменения ГПК и според т.3 от горепосоченото тълкувателно решение,същите се обхващат от предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване,а именно правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение да е разрешен в противоречие с такова решение-постановено от ВКС по реда на отменения ГПК-по същия правен въпрос. В една част от цитираните съдебни актове на ВКС от касатора,въпроса относно приложението на параграф 42 се свързва с предназначението на обектите и отреждането в тази връзка за посочените в тази разпоредба нужди,което е взето предвид и на което е основал изводите си съдът при произнасянето по този въпрос. Следователно, така постановеното решение, не е в противоречие с приложените решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК. Друго от тях-решение по гр.д. №1621/2003г. по описа на ВКС,ІVго,не е по идентичен казус. Позоваването на решенията,във връзка с приложение на ЗППДОП,също не е свързано със същия правен въпрос,а касае правоприемство и преобразуване на търговските дружества,които са различни и неотносими към въпроса ,решен с въззивното решение от значение за изхода на делото. Ето защо, касационният съд намира,че не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По поставения процесуалноправен въпрос относно характера на правораздавателната дейност и задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,въз основа на което да направи своите изводи и изложи в мотивите си,като се позовава на цитираното тълкувателно решение на ОСГК,същите са неоснователни,тъй като при постановяването на въззивното решение,съгласно изложеното в мотивите на съда,последният е съобразил същите с изискванията на тази задължителна практика на ВКС,поради което по така поставения въпрос не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение номер І-108 от 26.10.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №355/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: