О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 02.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.02.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1275/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „С”О. гр. Б. против решение № V*9г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №231/2009г. по описа на същия съд.,с което е оставено в сила решение №VІІІ-164/24.02.2009г. по гр.д. №623/2008г. по описа на Бургаски районен съд,по иск по член 32 ал.2 от ЗС.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,свързан с изискванията за прилагане на най-целесъобразния вариант при разпределението на реалното ползване на съсобствен имот в производството по член 33 ал.2 от ЗС,който е решен противоречиво с практиката на ВКС,като се позовава и прилага решения на тричленни състави на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Касаторът навежда доводи във връзка с изискванията и условията от които следва съдът да се ръководи при определяне на реалното ползване на съсобствения имот,които изискват с оглед представените варианти от съдебно-техническата експертиза при избора си съдът да се съобрази най-много със съществуващото до този момент положение в имота ,в най-пълна степен избрания вариант да задоволява интереса на страните и да се отчете възможността за най-целесъобразно ползване на имота.
В подкрепа на изложението аргументи касаторът се позова на :
-решение №899/25.10.1985г. по гр.д.. №421/1985г. по описа на ВС,,ІVГО,според което при разпределяне ползването на двороно място се има предвид съществуващото към момента фактическо положение,като съдът се съобразява с извършените от страните подобрения в имота,
-решение №1054/23.10.2008г. по гр.д. №4478/2007г. по описа на ВКС,ІІго,според което правомощието на собственика да си служи с общата вещ следва да се реализира към всеки момент с оглед фактическото състояние на вещта и нейното предназначение,без да се накърняват правата на останалите собственици,което представлява юридическите критерии от които съдът се ръководи,а самият начин на разпределение се определя от последния по целесъобразност при всеки конкретен случай,
-решение №1070/17.12.2008г. по гр.д. №4297/2007г. по описа на ВКС,ІГО,според което в това производство по съдебна администрация не могат да се разпореждат никакви промени в имота,а като се изхожда от фактическото положение следва да се определи начина на ползването му.
Ответникът по касационната жалба”О„гр. Бургас,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил че в това производството по съдебна администрация не могат да се разпореждат промени в имота и следва да се изхожда от фактическото положение в същия ,без да се предписват преустройства и премествания на сгради,огради и съоръжения,като се отчете този вариант на разпределение на ползване,който най-много се доближава до фактическото положение и е свързан с най-малки неудобства на страните. С оглед на тези изисквания съдът е обсъдил предложените четири варианта от вещото лице по допуснатата експертиза, и е стигнал до извода ,че вариант първи е този,който осигурява обслужваща площ около всички сгради в парцела и свободната площ е разпределена съобразно квотите на собственост. За останалите три варианта,съдът е посочил,че при тях се изисква размествания на фактическото положение,които са неприемливи,с оглед ефективното използване на имота,поради което е приел вариант първи за законосъобразен и целесъобразен. Съдът изрично е отбелязъл,че са неоснователни доводите на дружеството,настоящ касатор,че предложението от вещото лице вариант втори и четвърти са по-удачни,тъй като те не осигуряват достъп до ползване на общите части от съсобствената сграда и за двете страни.
С оглед произнасянето на въззивния съд по този материалноправен въпрос и решаването от същия в горепосочените съдебни актове на тричленни състави на ВКС,в случая не е налице противоречие,а напротив съответствие ,както по отношение на принципите,от които въззивния съд е изхождал,така и от юридическите критерии при осъществяване на тази съдебна администрация,при което е отчел кой от предложените в случая варианти се явява най-целесъобразен. При това положение не са налице основанията за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Наред с това се твърди,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос във връзка с разноските по делото-дали следва да се обжалват със самото решение или по реда на член 248 от ГПК –по пътя на изменение на решението от самия първоинстанционен съд в частта му за разноските,което е от значение за точното прилага не закона и за развитието на правото. Тази хипотеза,предвидена в член 280 ал.1 т.3 от ГПК е налице,когато с разглеждането на правния въпрос,по който съдът се е произнесъл,се допринася за промяната поради неточно тълкуване практика или за осъвременяването й с оглед измененията в законодателството,а за развитието на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика за прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,каквито аргмунети липсват в изложението на касатора. Изложеното в тази връзка по своята същност съставлява касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VІ-56/10.07.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №231/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: