О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 28.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.06.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №200/2010 година
Производството е по член 274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от „Г”О. гр. Д. против определение №30/19.02.2010г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д. №66/2010г. по описа на същия съд,с което е потвърдено определение от 11.01.2010г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. Д.,като е отказано заличаване на наложената обезпечителна мярка по гр.д. №830/2004г. по описа на Хасковски окръжен съд.
В изложението,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата,в противоречие с практиката на ВКС,както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че молителят „Г”О. гр. Д. е поискал от съдията по вписванията заличаване на вещни тежести по отношение на недвижим имот-вписана възбрана като обезпечение на иск по гр.д. №830/2004г. по описа на Хасковски окръжен съд,който имот е бил придобит от неговия праводател по извършена публична продан,по силата на П. за възлагане от 26.05.2006г.и постановления за поправка на същото от 04.07.2006г. на П. съдебен изпълнител при РД П. на АДВ,като с определение от 11.01.2010г. съдията по вписванията е постановил отказ да бъде заличена вписаната възбрана. Съдът е приел,че единствено и само въз основа на влязло в сила определение на съда по реда на член 402 от ГПК,с което се отменя допуснатото обезпечение за наложените обезпечителни мерки,би могло да бъде вписано заличаване на възбраната и след като от молителя не е представил никакви доказателства в тази връзка ,правилно съдията по вписванията е отказал заличаване на вписаната възбрана.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,касаторът твърди,че въззивният съд не е се съобразил със съдебната практика относно характера на въззивното производство-Тълкувателно решение №1/2000г. на ОСГК на ВКС,като в мотивите си е следвало да обсъди посочените от жалбоподателя основания за отмяна на атакуваното определение,свързани с извършването на публичната продан и нейните последици,което не е било отразено в мотивите на съда,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Освен че не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който в случая е решен в противоречие с практиката на ВКС,касаторът с посоченото в тази връзка по изложението му,всъщност навежда касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане касационно обжалване на атакуваното определение.
По отношение наличие на хипотезата на т.2 от член 280 ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по правен въпрос относно последиците от извършена публична продан и действието на постановлението за възлагане на недвижим имот във връзка със заличаване на всички вещни тежести върху имота или само на вписаните ипотеки и вещни права,учредени след първата ипотека-член 175 от ЗЗД,като въззивният съд е възприел,че извършването на публичаната продан не води до заличаване на наложената възбрана върху недвижимия имот в настоящия случай. Касаторът се позовава на:
определение по гр.д. №151 по описа на Пловдивски апелативен съд,според което е необходима изрична молба за заличаване на вписванията по партидата на недвижимия имот,придружена с писмени доказателства относно фактите по член 19 ал.2 от П. за вписванията и
определение по гр.д. №812/2005г. по описа на Софийски окръжен съд,според което по отношение на конкретни имуществени права от масата на несъстоятелността наложените обезпечителни мерки с решението за откриване производство по несъстоятелност или с решението за обявяване на несъстоятелност следва да се считат вдигнати или заличени с издаване на постановление за възлагането им по реда на член 717з от ТЗ.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК,правният въпрос от значение за изхода на делото,трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос. Освен,че горепосочените съдебни актове от касатора не са от тази категория,произнасянето на съда по правния въпрос с атакуваното определение не е в противоречие в постановеното по първото от тях,а второто е неотносимо и се отнася до производство, във връзка с обявяване на несъстоятелност на дружество,предвидена в Търговския закон.
В т.2 от изложението на касатора се заявява,че ако не се възприеме наличието на горепосочените основания за допускане на касационно обжалване,то частната касационна жалба да бъде разгледана по същество,поради наличие на основанията по член 280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като се обжалва определение по дело от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Навеждат се доводи за липса на съдебна практика по член 175 от ЗЗД спрямо другите вещни тежести върху продавания на публична продан имот и по-конкретно-наложени като обезпечителни мерки възбрани,както и е налице непълнота на закона по този въпрос. С оглед на позоваването от касатора на горната хипотеза за допускане на касационно обжалване,същата съгласно т.4 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,каквито аргументи липсват в изложението на касатора. Посочените такива отново се свеждат до касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и до основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №30/19.02.2010г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д. №66/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: