Определение №199 от по гр. дело №1279/1279 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 199
 
София, 26.02.2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.02.2010 две хиляди и десета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1279/2009  година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. С. Ц. и Ф. Х. Ц. против решение №332/29.06.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №442/2009г. по описа на същия съд,с което е потвърдено решение №66/13.03.2009г. по гр.д. №539/2008г. по описа на Районен съд гр. В.,като са осъдени Ф. Х. Ц. и Р. С. Ц. да отстъпят собствеността и предадат владението на недвижимия имот,описан в решението,на А. С. Ц. ,действаща чрез настойника с. и законен представител Д. С. Ч.,на основание член 108 от ЗС.
В приложението с. към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът е разрешил правния спор в противоречие с практиката на ВКС-член 108 от ЗС и член 90 от ЗЗД,като се цитират и прилагат: решение от 21.05.2004г. по гр.д. №545/2003г. по описа на Смолянски окръжен съд и решение от 26.01.1999г. по ВАД №25/1998г.,без касаторите да сочат правния въпрос,по който съдът се е произнесъл с въззивното решение,който е от значение за изхода на делото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 от ГПК. Излагат се аргументи,че в решението с. съдът необосновано и в противоречие на направеното искане за право на задържане по член 90 от ЗС,не се е съобразил с установените и възникнали правоотошения между страните доказателствата по делото. Наред с това се навеждат доводи за недоказаност на предявената от ищцата ревандикационна претенция,поради което същата е следвало да бъде отхвърлена,поради което постановеното решение е неправилно.
При това положение липсва формулиран и посочен правен въпрос от страна на касаторите от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното решение и касационният съд не е длъжен да го изведе от приложението му към касационната жалба,поради което само това е достатъчно да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на цитираното решение на Смолянски окръжен съд,същото е неотносимо към спора,а приложеното арбитражно решение по посоченото дело,не се обхваща от приложното поле на член 280 ал.1 от ГПК,тъй като не съставлява съдебна практика на съдилищата. Доводите,изложени от касаторите в подкрепа на наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1,т.1 от ГПК,всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които могат да се обсъждат едва след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ето защо,същите не следва да се вземат предвид и с оглед липсата на формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,поради което касационният съд намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №332/29.06.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №442/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top