О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 09.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1445/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. М. П. против решение №421/20.09.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №539/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №388/30.04.2009г. по гр.д. №1971/2006г. по описа на П. районен съд,като е отхвърлен предявеният А. М. П. иск против О. гр. П. за приемане за установено по отношение на О. ,че ищецът П е собственик на 123 кв.м,представляваща част от УПИ ХІІ-3156 в кв.128 по плана на гр. П..
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по правен въпрос относно задължението за обсъждане на доказателствата по делото,в противоречие с Решение по гр.д. №570/1993г. по описа на ВС,ІІІ го,според което установените фактически положения от събраните по делото доказателства се обсъждат от съда,който е длъжен да обоснове решението си след тяхната пълна и всестранна преценка,основание за допускане на касационно обжалване ,съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Наред с това се твърди,че съдът се е произнесъл като контролен орган,но не като контролна и по същество въззивна инстанция,което се вменява от разпоредбите на ГПК,като по този начин са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,което от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд след обсъждане и преценка на всички доказателства по делото,е приел,че ищецът не е установил по делото каква част от имота е владял наследодателя му,нито е било установено по обем правата на наследодателя му,както и самостоятелно владение върху имота или част от него установено от последния,което да дава възможност за придобиване на идеални части от имот,предвид действащите разпоредби на ЗТСУ към определен момент. Съдът е стигнал до извода,че претендирайки права на база на площта на имота по стари планове,ищецът механично ги пренася към площта на сега съществуващия имот,което е несъстоятелно и претенцията е неоснователна.
При така поставения правен въпрос относно задължението на съда да обсъди и прецени всички доказателства по делото,което твърдение на касатора не се подкрепя с конкретни доводи,касационният съд предвид изложеното в мотивите на въззивното решение намира,че при решаването на делото и при постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил с посочената от касатора практика на ВС,поради което не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
По отношение наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,формулираното от касатора в изложението му като въпрос,всъщност представлява аргумент за неправилно решение и по своя характер съставляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 г.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №421/29.09.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №539/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: