О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 29.04..2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 56/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ж. Й. Г. и Е. Б. Г. против решение №331/28.10.2009г. на С. окръжен съд,постановено по гд. №414/2009г. по описа на същия съд.
В изложението си,касаторите твърдят,че касационната им жалба се отнася до съществен материалноправен въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл неправилно и са налице основанията по член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. М. М.,Д. Д. М.,М. И. И.,А. Г. Д.,Т. М. П.,П. С. П. и С. Е. С. в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че съгласно член 67 ал.1 от ЗС правото да се построи сграда на чужда земя се погасява в полза на собственика на земята,ако не се упражни в продължение на пет години,като правният въпрос се съсредоточава в това,кой е началният момент от който започва да тече погасителната давност. Съдът ,след като е констатирал,че в случая се касае за прехвърляне право на строеж на определен по архитектурен проект обект в сграда,разпределена на самостоятелно обособени в етажи жилища,които са свързани с общи части,е стигнал до извода,че за да се трансформира правото на строеж в право на собственост е необходимо изграждането в груб вид на сградата в дворното място,включително и покрив,а относно съдържанието на това понятие се е позовал на разпоредбата на член 46 от ЗУТ,като последица от нереализирането в този вид в петгодишен срок на отстъпеното право води до отпадането му.
В изложението си относно наличие на основанието за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК,касаторът не формулира правния въпрос,по който съдът се е произнесъл от съществено значение за изхода на делото,който да е решен в противоречие с цитираното решение в касационната му жалба,съгласно което давността по погасяване правото на строеж започва да тече от фактическата възможност за осъществяването му. Сочените от касатора аргументи, че съдът се е произнесъл неправилно, по- скоро се отнасят до касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителни основания за това. Твърденията на касатора,че има решение по идентични казуси,по които въззивния съд се бил произнесъл противоречиво,не се подкрепят от приложени влязли в законна сила актове на съдилищата.
По отношение заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване,поради произнасянето на въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,са заявява необходимостта от тълкуване на разпоредбата на член 67 от ЗС,по която обаче е налице трайна съдебна практика,част от която е и цитираното по-горе решение на ВКС. Тази хипотеза за допускане на касационно обжалване изисква наличие на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,както и за развитието на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви за да бъде създадена съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,каквито доводи липсват в изложението.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №331/28.10.2009г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №414/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: