О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр.София 12.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 956/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Н. Е., Н. С. Г., Я. Н. К., Р. Н. И., С. Д. Л., С. Н. М. и С. Г. С. са подали касационна жалба вх. № 2* от 26.06.2009 г. срещу въззивното решение № 673 от 20.05.2009 г. по в.гр.д. № 234/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е било изцяло обезсилено решението от 10.11.2008 г. по гр.д. № 9303/2007 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а необсъждане на доказателствата, от които било видно, че е налице индивидуализация на земеделската земя и б/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 804 от 23.07.2007 г. по гр.д. № 600/2006 г., ІV г.о., решение № 879 от 23.12.2004 г. по гр.д. № 421/2004 г., І г.о. и определение № 406 от 30.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1292/2008 г. ІІ г.о. и определение № 6 от 10.01.2009 г. по гр.д. № 4121/2008 г., ІV г.о.
Ответникът по касация С. И. С. от гр. В. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че липсват предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че ревандикационният иск е преждевременно предявен, тъй като решение № 574 от 07.12.1998 г. на поземлената комисия В. , с което на наследниците на С. Г. К. е признато право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху лозе от 1.0 дка в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, кв. Галата, м.”С”, не съдържа индивидуализация на имота съгласно чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ. Посочено е, че по тази причина решението на комисията има установително, а не конститутивно действие и реституционната процедура следва да бъде завършена след издаване на заповед по реда на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, като дотогава ищците /касатори/ могат да предявят отрицателен установителен иск, с който да отрекат претендираните от ответниците права.
Формулираният в п.първи от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване процесуалноправен въпрос, всъщност е оплакване за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК – твърди се, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, от които било видно, че е налице индивидуализация на земеделската земя. Върховният касационен съд би могъл да се произнесе по основателността на това оплакване само ако е налице поне една от алтернативно изброените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки. В случая, липсва основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по така формулирания процесуалноправен въпрос. Касаторите се позовават на определение № 6 от 10.01.2009 г. по гр.д. № 4121/2008 г., на ВКС, ІV г.о., което обаче не потвърждава тяхната теза. В споменатото определение е посочено, че нито в касационната жалба, нито в изложението за допустимост не е изяснено кои са игнорираните от въззивния съд доказателства, за да се прецени доколко поставеният процесуалноправен въпрос е от съществено значение за спора, т.е. касае случай, аналогичен на процесния.
Въззивното решение не противоречи и на останалите актове на Върховния касационен съд, посочени в изложение на основанията за допускане на обжалването.
Решаващият мотив на въззивния съд е липсата на пълна индивидуализация на земеделския имот в решението на поземлената комисия № 574 от 07.12.1998 г., което не съдържа описание на границите и съседите на имота, за да може последният да бъде предмет на осъдителен иск. Въззивният съд е приел, че решението на поземлената комисия е отпреди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ,бр. 68 от 30.07.1999 г./ и реституционната процедура се е считала за завършена с издаване на позитивно решение на поземлената комисия, което обаче следва да съдържа индивидуализация на имота съгласно чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. Правото на собственост се индивидуализира с границите на недвижимия имот и фактите, които пораждат това право могат да се преценяват само по отношение на конкретна земеделска земя, границите на която са посочени в решението на органа на поземлената собственост.
Определение № 406 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 1292/2008 г. на ІІ г.о. е постановено по частна жалба срещу определение за прекратяване на производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост на земеделска земя. В него е прието, че липсва правен интерес от установяването, след като правото на собственост върху имота само е било признато, но не е било възстановено в реални граници. С определението се препраща към задължителните указания на тълк.решение № 1/97 г. на ОСГК на ВКС по гр.д. № 11/1997 г., според които решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие и ако не е постановено такова решение, изводът за преждевременно предявен иск е съобразен с практиката на Върховния касационен съд.
Решение № 897 от 23.12.2004 г. по гр.д. № 421/2004 г. на ВКС, І г.о. е посветено на недопустимостта в делбено производство да се разглежда спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В него се подчертава, че решението, с което е уважен такъв иск няма конститутивно действие, а е необходимо поземлената комисия да се произнвесе с решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, с което да възстанови собствеността, съобразно признатите права по спора за материално право.
Решение № 804 от 23.07.2007 г. по гр.д. № 600/2006 г. на ВКС, ІV г.о. приема, че не е необходимо да се изчаква изготвянето на плана за новообразуваните имоти по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията съгласно ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., за да се признае легитимацията да се води ревандикационен иск за възстановения имот. В него обаче не е разгледан случай, че аналогичен на процесния, в който решението на поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ да не съдържа границите на имота, собствеността върху който е възстановена.
В обобщение, липсват предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 673 от 20.05.2009 г. по в.гр.д. № 234/2009 г. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 26.06.2009 г., подадена от М. Н. Е., Н. С. Г., Я. Н. К., Р. Н. И., С. Д. Л., С. Н. М. и С. Г. С. от гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: