О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
гр. София, 31.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 238 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 265 от 10.06.2008 год. по гр. д. № 1932/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 14.06.2006 год. по гр. д. № 10143/2005 год. на Софийския районен съд, като вместо него е постановил друго, с което отхвърлил предявените от Й. М. Н. и И. М. Н. искове по чл. 108 ЗС против Е. С. С. за предаване от последната владението върху ? ид. ч. от имот, представляващ УПИ Х-10 в кв. 1 /кв. 37/ с площ 470 кв. м., намиращ се в кв. „Г”, ул. „Л” № 1 в гр. С., при описаните в решението граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците Й. М. Н. и И. М. Н. , чрез пълномощника им адвокат А. Кузманов, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с молба за отмяната му и вместо това предявеният ревандикационен иск бъде уважен. Касаторите претендират и направените от тях съдебни разноски.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд за неоснователността на ревандикационния иск между съсобственици на един имот, с оглед възможността за защита по друг ред, е решен в противоречие със съдебната практика, като се позовават на публикувана такава от 1978 год. и 1985 год.
Ответницата Е. С. и третите лица, нейни помагачи не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решеине, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отхвърли ревандикационния иск на ищците, сега касатори, приемайки, че са собственици на ? ид. ч. от спорния имот на основание отмененото отчуждаване с решение на ВАС, въззивният съд е приел, че ответницата владее целия имот на основание притежаваната от нея другата ? ид. ч. от имота, по силата на разпоредителна сделка от 2003 год., поради което и не е налице третата предпоставка за уважаване на иска. Приел, че съсобственикът винаги има основание да владее целия имот, затова срещу него не може да бъде уважен ревандикационен иск на другия съсобственик, който може да получи защита срещу отнетото му владение с владелчески иск, с иск за разпределение на ползуването или с иск за делба.
По този въпрос касаторите се позовават на съдебна практика, която приема друго разрешение. В представеното решение № 139 от 23.11.85 год. по гр. д. № 111/85 год. ОСГК е прието, че с възможността да предяви иск по чл. 108 ЗС разполага и съсобственикът, и то не само по отношение на трети на съсобствеността лица, а и по отношение на друг съсобственик. „Ако един съсобственик завладее общата вещ изцяло, без да има основание за това, другият съсобственик може да иска своята част от вещта с иска по чл. 108 ЗС”. В същия смисъл е и решението 2455-78-І, публикувано в Спр. 1979 год. С оглед на това е налице произнасяне от въззивния съд по въпрос, релевантен за изхода на спора, по който е налице съдебна практика по конкретни спорове, в която е прието обратното разрешение. Това предпоставя приложението на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпросът за защита на съсобственика с ревандикацонен иск против другия съсобственик е решаван противоречиво от съдилищата, което обуславя допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позоваването от касаторите на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неточно, с оглед липсата на представена задължителна за съдилищата съдебна практика, което обаче не променя горния извод за наличието на основанието по т. 2.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 265 от 10.06.2008 год. по гр. д. № 1932/2007 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Й. М. Н. и И. М. Н. , чрез пълномощника им адвокат А. Кузманов, касационна жалба против него.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 36.17 лв., като представят в същия срок и вносния документ, след което делото се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: