О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
гр. София, 30.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 505 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1* от 20.11.2008 год. по гр. д. № 449/2008 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 3.01.2008 год. по гр. д. № 4260/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от С. Г. Й. от гр. В. против ОбСЗГ – Варна и Община В. иск за признаване правото на наследниците на П. Г. П. , починал през 1962 год., на възстановяване собствеността върху земеделски имоти в землището на гр. В., кв. „В”, представляващи нива с площ от 6 дка в м. „К” и нива с площ 10.700 дка в м. „Т”, при описаните в решението стари граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен. Претендира и заплащане на направените разноски по делото.
Ответната ОбСЗ – Варна и Община В. не са взели становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на районния съд, с което искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен, по различни от тези на първоинстанционния съд съображения, а именно – установените от заключението на техническата експертиза обстоятелства, че спорните земеделски имоти към настоящия момент представляват залесена територия, включена в Държавния горски фонд, обуславят приложението на ЗВСВГЗГФ, а не ЗСПЗЗ. Позовал се е на параграф 9 от ПЗР на ЗВСВГЗГФ. Ищцата не е променила иска си за признаване на възстановяване правото на собственост по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ, поради което и предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е неоснователен.
Според съображенията на касаторката, съдържащи се в изложението за допускане на касационното обжалване, разпоредбата на параграф 9 ПЗР на ЗВСВГЗГФ е неприложима, тъй като същата се отнася за възстановяване на правото на собственост върху посочените в нея гори, намиращи се в строителните граници на населеното място, на земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и на земеделски земи, включени в ДГФ, като посочва условията за възстановяването им. Предметът на производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е различен – признаване правото на възстановяване на собствеността, а самото възстановяване се извършва с административния акт на съответната общинска с. по земеделие. Позовава се и на разпоредбата на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ, предвиждаща възстановяване правата на собственици върху залесени или самозалесили се земеделски земи, вкл. и върху такива, включени в ДГФ, в която е посочено, че възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1. Счита, че разпоредбата на пар. 9 ПЗР на ЗВСГЗГФ е приложима субсидиарно с чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ, поради което и решеният от въззивния съд въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Изводът на въззивния съд действително е обусловен от разбирането му за приложението на ЗВСВГЗГФ, позововайки се на пар. 9 ПЗР на същия, а не по реда на ЗСПЗЗ, по който ищцата е предявила иска по чл. 11, ал. 2. Съществуването на аналогични разпоредби в двата закона относно възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, залесени или самозалесили се и включените в ДГФ налага тълкуването им, с цел определяне на приложимия закон за осъществяване на предприетата от ищцата защита на претендираното й право на признаване възстановяване на собствеността върху спорните имоти. Разрешаването на този въпрос от въззивния съд е обусловил отхвърлянето на предявения иск, поради което и обуславя необходимостта от произнасяне по него и от касационния съд с оглед значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 20.11.2008 год. по гр. д. № 449/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: