О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
Гр. София, 13.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1031/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. И. Г. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 1* от 16.06.2008 г. срещу въззивното решение от 09.04.2008 г. по гр.д. № 1203/2007 г. на Софийския окръжен съд, с което е обезсилено решението на К. районен съд от 13.08.2007 г. по гр.д. № 441/2006 г. и е прекратено производството по делото. Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно: допустим ли е самостоятелен иск по чл. 53, ал.3 ЗКИР без кумулативно предявяване на иск по чл. 108 ЗС, когато в рамките на административната процедура по чл.179, ал.1 ЗУТ ответникът е повдигнал спор за материално право.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С първоинстанционното решение е бил уважен предявения от касатора иск, като по отношение на ответника А. П. А. е признато за установено, че вярната имотна граница между поземлени имоти № І* и № І* в кв.35 по плана на с. Д. съответства на регулационната линия съгласно действащия план, обозначена с линията АБ по скицата на вещото лице. Районният съд е приел, че изградената между двата имота ограда е изместена в източна посока, като е навлязла в УПИ * от север с 1.30 м., а от юг с 0.55 м., при което площта на УПИ * /собственост на ответника/ възлиза на 1235 кв.м., т.е. с около 50 кв.м. повече от площта по нотариален акт № 45, т. ХХХХ, нот.дело № 7280/1975 г.
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес да се установяват заявените с положителния установителен иск права, като и истинността на твърдението, че вярната имотна граница съответства на регулационната линия по действащия план, а не на местоположението на изградената между двата имота ограда, би могла да има значение само в производство по иск за собственост или за ревандикация на недвижим имот, респ. по негаторен иск, където може да се разреши заявения спор.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради следните съображения:
По начало, интересът от търсената с един иск защита е процесуална предпоставка за допустимостта на всички искове. В чл.97, ал.1 ГПК /отм./, респ. в чл.124, ал.1 ГПК е подчертано изрично изискването за интерес от установяването, за да се обособят от безбройните граждански правоотношения онези, които се нуждаят от съдебно установяване. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице необходимост от произнасяне на Върховния касационен съд по въпроса дали е допустим самостоятелен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, ако в рамките на процедурата по чл.179, ал.1 ЗУТ ответникът е повдигнал спор за материално право.
Спрямо така формулирания въпрос не е налице изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК „Точното прилагане на закона” се състои в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. Точното прилагане на закона е изясняване на установеното в него правило, и съответно неточното му прилагане е създаването на правило, различно от установеното в закона. Правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените услови, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, жалбоподателят не сочи непълноти или неясноти на разпоредбите на чл.43, ал.3 ЗКИР /на което правно основание е предявил иска/, на чл.53, ал.2 ЗКИР, както и на чл.179 ЗУТ, нито поддържа, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор /само твърди, че не е открил решения на ВКС по формулирания процесуалноправен въпрос/.
Следователно, липсват и двете предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл.53, ал.2 ЗКИР, в т.ч. и по изискването за правен интерес от установяването, има съдебна практика, вкл. и на Върховния касационен съд. С нея последователно приема, че активната материалноправна легитимация по този установителен иск предполага ищецът да е бил собственик на съседния имот към момента на заснемане на кадастралната основа на действащия подробен устройствен план, като правилното формулиране на петитума на исковата молба включва не само искане за установяване на непълнота или грешка в кадастралната основа, но и изрично искане за установяване на съществуването на спорното имуществено право в полза на ищеца /респ. праводателя му/ към момента на одобряване на действащия подробен устройствен план. По съотношението на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР с разпоредбата на чл.179 ЗУТ /ДВ,бр.65 от 22.07.2003 г./ е очевидно, че не се налага произнасяне на Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК. С правилото на чл.179 ЗУТ са уредени правомощията на кмета на общината да задължи със заповед собствениците или лицата, които управляват строежи и поземлени имоти, за тяхна сметка да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи и други второстепенни, селскостопански и временни постройки или други обекти. Нормата изобщо не касае спор за имуществено право, а е свързана със сигурност, безопасност на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Начинът за защита срещу заповедта на кмета е уреден в чл.215 ЗУТ.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09.04.2008 г. по гр.д. № 1203/2007 г. на Софийски окръжен съд по жалба вх. № 1* от 16.06.2008 г., подадена от Г. И. Г. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: