О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1008
гр.София . 06.11..2009 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 749/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Д. К. и Б. И. К. от гр. В. са подали касационна жалба вх. № 1* от 24.04.2009 г. срещу въззивното решение № 358 от 24.03.2009 г. по в.гр.д. № 2061/2008 г. на Варненскияокръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 17.06.2008 г. по гр.д. № 9436/2006 г. на Варненския районен съд, 34-ти състав, с което е уважен предявения от С. А. Н. от гр. В. отрицателен установителен иск, че касаторите не са собственици на недвижим имот с площ от 589 кв.м., находящ се в гр. В., кв.”В” в м.”Д”, представляваща ПИ имот № 743 от ПНИ на СО „Д” от 2002 г., при граници: ПИ № 7* път и ПИ № 744 и е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт № 77, т.І, вх. рег. № 1* нот.дело № 700/2005 г. за собственост на недвижим имот, придобит при условията на § 4а, ал.1 и § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалния закон, нарушения на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречието му с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на: решение № 359 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 171/2006 г. ІV б г.о. , решение № 1* от 20.10.2008 г. по гр.д. № 4287/2007 г. ІІ г.о., решение № 1* от 02.10.2003 г. по гр.д. № 1632/2002 г. ІV г.о. и решение № 1* от 01.10.2007 г. по гр.д. № 1107/2006 г. V г.о.
Ответницата по касация С. Н. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за уважаването на отрицателния установителен иск за собственост е, че към 01.03.1991 г. в имота е съществувала постройка, която не е представлявала сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ: в нея няма обособени две самостоятелни помещения-стая и кухня, съобразно изискванията на чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториалното устройство от 1977 г. /отм./, площта на дървената барака е под 8 кв.м., т.е. маломерна е съгласно чл. 303б, ал.3 ППЗТСУ /отм./; бараката се състои от обемно – сглобяеми елементи-§ 1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което начинът на закрепването й към терена е ирелевантен за спора. От заключението на техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство и от показанията на свидетелите пред въззивния съд е било установено, че дървената барака е тип „бунгало”, с площ от 7.63 кв.м.; с конструкция от обемно-сглобяеми елементи, поставена е на бетонова основа, състои се само от едно помещение с легла и мивка и е обитавана лятно време; в мястото имало тоалетна и склад за инструменти, сега полуразрушени. С оглед обективните характеристики на постройката, въпреки свидетелските показания, въззивният съд е приел, че не може да се изгради единен извод, че същата е предназначена за временно, сезонно или постоянно обитаване, поради което ответниците /сега касатори/ не са имали право да изкупят предоставения им за ползване имот и не могат да се легитимират като собственици на ПИ № 743 по ПНИ на с.о. м.”Д” в резултат на трансформация на правото им на ползване чрез изкупуване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Решението не противоречи на практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с посочените решения, общото между които е, че при липса на легално определение на понятието „сграда” в § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, субсидиарно приложение намират разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяване на сградата /чл.303б, ал.3 и чл.108, ал.7 ППЗТСУ – отм. и чл.155 и 157 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално устройство от 1977 г./, а така също разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, която има уточняващ и тълкувателен характер, като с нея се запълва липсата на легални дефиниции на употребени в различни норми на ЗСПЗЗ понятия. Дали е налице сграда по смисъла на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ зависи от комплексната преценка на техническите характеристики, предназначението и използването на построеното, която е конкретна за всеки един случай. Така, в решение № 1* от 20.10.2008 г. по гр.д. № 4287/2007 г. ІІ г.о., е прието, че в предоставения за ползване имот съществува постройка върху изба с размери 4.20 х 3 м., със застроена площ 12.6 кв.м., с пристроена до нея покрита тераса с размери 3х1.62 м., а вътрешно постройката е разпределена на дневна, спалня, ниша и килерче, подюшеме върху гедоред и двускатен покрив. До входа на постройката има мивка под стрехата и тоалетна вляво, а избата е изградена с каменна зидария и бетон и представлява складово помещение, а постройката е електрифицирана и водоснабдена. При тези данни, съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че се касае за постройка за сезонно обитаване по § 1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Различни са били характеристиките, предназначението и ползването на постройката, предмет на спора, приключил с решение № 359 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 171/2006 г. ІV б г.о., за която е прието ,че е служела само за подслон и съхраняване на инвентар и не представлява сграда по смисъла на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В решение № 1* от 01.10.2007 г. по гр.д. № 1107/2006 г., V г.о. е прието, че находящата се в имот едноетажна дървена постройка с площ 10.8 кв.м., състояща се от едно помещение, електрифицирана и без водоснабдяване, без сервизно помещение, не отговаря на характеристиките за сезонна постройка нито на критериите за сграда по действащата тогава Наредба № 5 и нормата на § 1 в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което ползвателят не е имал правото да изкупи земята.
Решение № 1* от 02.10.2003 г. по гр.д. № 1632/2002 г. ІV г.о. не е пряко относимо към настоящия казус, доколкото с него е прието, че в § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е посочен само крайният момент, до който е следвало да бъде изградена сградата – 01.03.1991 г., без да е предвидено като задължително условие построената в предоставения за ползване земеделски имот сграда да е законна, а е достатъчно постройката да отговаря на критериите за сграда по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. От решението обаче е видно, че в разглеждания с него спор се касае за построена преди 01.03.1991 г. масивна сграда с разгърната площ от 27 кв.м., ползвана за обитавана и отдих и е прието, че правото на ползване е било трансформирано в право на собственост.
В обобщение, не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 358 от 24.03.2009 г. по в.гр.д. № 2061/2008 г. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 24.04.2009 г. на Д. Д. К. и Б. И. К. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: