О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр.София 12.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1008/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
„Т” Е. , гр. П. е подало касационна жалба вх. № 4* от 27.05.2009 г. срещу въззивното решение № 239 от 07.04.2009 г. по гр.д. № 770/2008 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, трети състав, с което е оставено в сила решение № 53 от 28.05.2008 г. по гр.д. № 519/2007 г. на И. районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора искове срещу „Е” Е. , гр. С. а/ по чл.108 ЗС – за предаване владението върху част от имот № 0* по картата на землището на с. О., общ. Костенец, а именно: 570 кв.м. от описания имот, целият от 1.498 дка, които са заети, от 2 броя съдове за бедна смола / № 2 на скицата на в.л. Ценев/, 2 броя съдове за богата смола / № 3 на скицата/ и останалите инфраструктурни елементи към тях, представляващи част от инстанцията за сорбционна очистка на замърсени води; б/ по чл.109 ЗС – за премахване на описаната част от инсталация за сорбционна очистка на замърсени с уран води, както и за преустановяване ползването на електропровод „К”, обслужващ инсталация и съпровождащия консуматори и в/ по чл.59 ЗЗД-за заплащане на обезщетение в размер на 1600 лева за ползването на имота, върху която е разположена инсталацията, за периода 01.04.2006 г. – 14.11.2006 г.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост и искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. на ОСГК на ВС /относно иска по чл.109 ЗС/, с тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр.д. № 1/97 г. на ОСГК на ВКС и с т.р. № 6/2005 г. от 10.05.2006 г. по т-гр.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация „Е” Е. , гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е отхвърлена ревандикационната претенция, въззивният съд е приел, че: а/ не е установена принадлежността на правото на собственост в полза на В. М. П. на лицата, на които е възстановена собствеността и които са праводатели на ищцовото дружество /сега касатор/ по договора за продажба от 20.03.2006 г., предмет на нотариален акт № 71, т.І, нот.дело № 47/2006 г.; б/ не са представени доказателства за обобществяването на земята-чрез включването й в ТКЗС или по друг начин; в/ земята няма земеделски характер, тъй като не е предназначена за земеделско производство и не отговаря на отрицателните условия по чл.2 ЗСПЗЗ и чл.1 ППЗСПЗЗ, вкл., да не е заета от съоръжения за общо ползване /чл.2, т.4 ЗСПЗЗ/; г/ върху процесната част от имота е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което е препятствало възстановяването на собствеността. Според въззивния съд, съществувала е пречка за възстановяване на собствеността върху процесната част от имота, тъй като проведеното мероприятие – изграждане на инсталация за сорбционна очистка на замърсени с уран руднични води е послужило за задоволяване екологичните нужди на държавата и общината /по арг. от чл.24 ЗСПЗЗ/.
Не е налице твърдяното противоречие с тълк.решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр.д. № 1/97 г. на ОСГК на ВКС, според което решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи има конститутивно действие. Въззивното решение е съобразено с т.р. № 6/2005 г. от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/05 г. на ОСГК на ВКС, което приема, че гражданският съд, който разглежда спора за собственост с трети, неучаствали в административното производство по чл.14, ал. 1 – 3 ЗСПЗЗ лица, може да проверява акта, с който е извършена реституцията по реда на т.н. косвен съдебен контрол. Третото лице не е обвързано от силата на пресъдено нещо на реституционното решение и след като не е участник в това производство, няма право на жалба или на молба за отмяна и единствената му защита е в един последващ исков процес да релевира възражения за материална незаконосъобразност на реституционния акт-например, че не са налице предпоставките за реституция, защото имотът е застроен или са проведени други мероприятия, съставляващи пречка за възстановяване на собствеността. Именно на такава пречка за реституция на имота са основани и част от споменатите мотиви на въззивния съд. Съгласно чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, върху имота, независимо дали е включен в границите на урбанизираните територии, не следва да се проведени мероприятия от вида на примерно изброените в §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, сред които са включени и съоръжения като пречиствателни станции. За разлика от хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, при която невъзможността да настъпи реституцията се обуславя от законността на застрояването, нормата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не поставя такова изискване – за да се откаже възстановяване на собствеността е достатъчен обективният факт на проведеното мероприятие.
На следващо място, въззивното решение не противоречи на тълк. решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. на ОСГК на ВКС. Негаторният иск не съдържа презумпцията, че всяко едно неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от ищеца право на собственост. За да иска прекратяване на неоснователното действие, собственикът следва да докаже, че това действие му пречи да упражнява своето право. В случая, претенцията по чл.109 ЗС за преустановяване ползването на електропровода „К”, обслужващ инсталацията и съпровождащите я консуматори е отхвърлена, като е прието, че ответникът не е създал състояние, което да пречи на ищеца /касатор/ да упражнява правото си на собственост върху електропровода според неговото предназначение.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 239 от 07.04.2009 г. по гр.д. № 770/2008 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав по жалба вх. № 4* от 27.05.2009 г. на „Т” Е. , гр. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: