О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 10.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
ч. гр. дело № 230/2012 г.
Производството е по чл.274,ал.1, т.2 вр.чл.286 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу разпореждане от 04.04.2012г. на Разградския окръжен съд по гр.дело № 271/2010г., с което е върната касационната му жалба срещу решение №6/21.02.2012г. по същото дело.
Жалбоподателят сочи, че окръжният съд е постановил порочно определение, тъй като цената на иска е над определения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК и въззивното решение подлежи на обжалване.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Съгласно чл.286, ал.1,т.3 ГПК касационната жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./, съгласно което условие за касационно обжалване е цената на иска да е над 5000 лева. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска. В случая тя е определена съобразно действащата към момента на предявяването му разпоредба на чл.55,б.„б” ГПК /отм./ с оглед представената от ищеца данъчна оценка. Действително ищецът е посочил цена на иска 2006,27 лева за претендираните от него 6035 кв.м. от УПИ ІІІ, кв.165 –промишлена зона по плана на Р. като част от общата площ 27 170 кв.м. за УПИ ІІ и ІІІ. Приложената данъчната оценка е за имот – парцел 2,3, кв.165, земя /без посочена квадратура/. По реда на чл.56,ал.1 ГПК обаче първоинстанционният съд като е отчел несъответствие между указаната от ищеца цена и действителната, с разпореждане от 21.03.2005г. /върху исковата молба/ е определил цена на иска в размер на 8731,80 лева и е дал указание за довнасяне на държавна такса, което ищецът е изпълнил. Следователно въпросът за цената на иска с правно основание чл.108 ЗС е повдигнат служебно от съда и решен по реда на чл.56,ал.1 ГПК /отм./ като е определен размер над 5000 лева. При това положение този въпрос не може да бъде преразглеждан, вкл. и от въззивната инстанция при преценката за допустимост на касационното обжалване по реда на чл.286,ал.1,т.3 ГПК. Въззивният съд неправилно е приложил правните последици на същата разпоредба като е приел, че цената на иска е посочената от ищеца 2006 лева. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 04.04.2012г. на Разградския окръжен съд по гр.дело № 271/2010г., с което е върната касационната жалба на [фирма], срещу решение №6/21.02.2012г. по същото дело.
ВРЪЩА делото на същия съд за процесуални действия по администриране на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: