3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.426
С..04.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело № 389/2011г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Д. И. Г., [населено място], срещу определение № 172 от 31.05.2011г. по гр.д. №467/2011г. на ВКС, състав на ІІг.о., с което е върната касационната и жалба с вх.№ 130/17.01.2011г. срещу въззивно решение №89/09.12.2010. по гр.д.№444/2010г. на Видинския окръжен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК и е прекратено производството по образуваното пред ВКС дело. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно, тъй като цената на иска следва да се определи по актуална данъчна оценка към 2011г., каквато по делото няма.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното :
За да постанови определението си ВКС, състав на ІІ г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./, съгласно което условие за касационно обжалване е цената на иска да е над 5000 лева, което в случая не е изпълнено. Удостоверението сочи данъчна оценка на процесната сграда 659,70 лева.
Обжалваното определение е правилно. Касационната жалба е подадена на 17.01.2011г., след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. При това положение на основание §25 ПЗР З. /ДВ,бр.100/2010г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1,т.2 ГПК по иск за собственост, какъвто е разглежданият, цената на иска е данъчната оценка на имота. Тя е приложена към исковата молба и е определена по реда и в срока на чл.70 ГПК. Ето защо последващо «актуализиране» на оценката в каквата насока са доводите на жалбоподателя е недопустимо. При това положение правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 172 от 31.05.2011г. по гр.д. №467/2011г. на ВКС, състав на ІІг.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: