О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София, 07.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията З. Първанова ч.гр. дело № 3046/14 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9092 от 25.03.2014 г., подадена от Н. Й. Ц., Ц. И. Ц. и В. И. Ц., чрез пълномощника им адвокат Ж. К. срещу определение № 808 от 13.03.2014 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по ч. гр.д. № 492/2014 г., с което е потвърдено определение № 18499 от 16.12.2013 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. № 7469/2011 г. С последното е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. Жалбоподателите твърдят, че постановеното определение е неправилно. Твърдят, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по правните въпроси : Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът има възможност да придобие част от имот, като реализира правата си по §4а,ал.5 ЗСПЗЗ. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с ТР № 8/2013 по тълк.д. №8/2012г., ОСГТК на ВКС.
Ответниците С. Ш. С. и В. Ш. С. с писмен отговор оспорват частната жалба и поддържат, че въззивното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е недопустима.
Въззивното определение е постановено по спор относно предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 252 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2516.4513, целият с площ от 830 кв.м./след допуснато изменение на иска с протоколно определение от 07.11.2012 г. на Районен съд – В./. Данъчната оценка на спорния имот, въз основа на която е определена цената на иска, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, е 16371,60 лева /лист 35/. За процесната част от имота цената е 4970, 65 лева.
При това положение ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с цена на иска под законоустановения минимум. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай определението е от категорията на неподлежащите на касационен контрол и не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, тъй като и решението по така предявения иск няма да подлежи на касационно обжалване. Производството по спора е двуинстанционно, поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 9092/25.03.2014г., подадена от Н. Й. Ц., Ц. И. Ц. и В. И. Ц. срещу определение № 808 от 13.03.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 492/2014 г. на Окръжен съд – Варна,
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: