О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 08.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр.дело № 4238/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2021 от 21.05.2014 г. на Д. А. А., И. А. А., Г. И. А. от [населено място], чрез адв. К. срещу решение № 82 от 17.04.2014 г. на Окръжен съд – Ямбол, постановено по гр. д. № 122/2014 г.
С обжалваното решение е обезсилено решение № 59 от 27.01.2014 г. на Районен съд – Ямбол, постановено по гр. д. № 868/2013 г., с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС и е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща стойността на причинените неимуществени вреди, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Ямбол за конституиране на съпруга на ищцата като необходим другар.
Ответницата по касационната жалба Д. Д. Т. с писмен отговор оспорва подадената касационна жалба, като счита обжалваното решение за правилно и като такова иска да бъде оставено в сила, претендира и направените разноски.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, 2 г.о., прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирана страна, но същата е процесуално недопустима, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска се посочва от ищеца и въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда, най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. При искове предявени в условията на обективно съединение, меродавна за допустимостта на касационното производство е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. Размерът на цената на иска се определя, съгласно чл. 69 ГПК. По искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е равна на данъчната оценка, а ако няма такава на пазарната цена на вещното право /чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК/, като по искове за парични вземания е в размер на търсената сума /чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/.
В конкретния случай въззивното решение е постановено по обективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД. С разпореждане № 1375 от 26.03.2013 г. първоинстанционният съд e приел, че предявените негаторни искове са оценяеми, а цената е определена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, въз основа на представеното с молба-уточнение удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот, по отношение на чието право на собственост се претендира защита. На ищцата е указано да представи доказателство за платени държавни такси за предявените от нея обективно съединени искове, чийто минимален размер, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, е в размер на по 50 лева за всеки отделен иск.
Цената на предявения иск по чл. 109 ЗС е определена въз основа на данъчната оценка на земята, видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка /л. 15 от първоинстанционното дело/, а именно: 239, 93 лева, а цената на паричния иск по чл. 45 ЗЗД е равна на претендираната сума или 500 лева. Следователно, в случая въззивното решение е постановено по дело с цена на иска под законоустановения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 5000 лева и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима.
Предвид изложеното, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по касационната жалба Д. Д. Т. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 2021 от 21.05.2014 г. на Д. А. А., И. А. А., Г. И. А. от [населено място], чрез адв. К. срещу решение № 82 от 17.04.2014 г. на Окръжен съд – Ямбол, постановено по гр. д. № 122/2014 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4238/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА Д. А. А., И. А. А., Г. И. А. от [населено място] да заплатят на Д. Д. Т. от [населено място] сумата 500 лева разноски.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: