О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 03.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело № 237/2012г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Н. С. Г., чрез адвокат Ц., срещу определение № 116 от 23.03.2012г. по гр.д. №220/2012г. на ВКС, състав на ІІг.о., с което е оставена без разглеждане касационната и жалба срещу въззивно решение № 477 от 02.11.2011г. по гр.д.№677/2011г. на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно, тъй като цената на иска е определена върху погрешна основа. Данъчната оценка не се съдържа в удостоверението, представено от жалбоподателя – ищец в процеса, а в удостоверението за имота на ответника, в рамките на който е и претендираният магазин.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното :
За да постанови определението си ВКС, състав на ІІ г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо. Исковете имат за предмет правото на собственост върху складово помещение и коридор с квадратура съответно 24.55 кв.м. и 28.75 кв.м.Изчислена на основа приложената данъчна оценка за целия имот с №3787/15.07.2010г., цената на исковете е както селдва : 4 364,25 лева и 4 975,19 лева. Цената на иска е определена към момента на подаване на исковата молба – в случая с прилагане на данъчната оценка от ищеца.
Обжалваното определение е правилно. Касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. Приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Разпоредбата на чл.68 ГПК сочи паричната оценка на предмета на делото като цена на иска. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1,т.2 ГПК по иск за собственост, какъвто е разглежданият, цената на иска е данъчната оценка на имота и само ако няма такава – пазарната цена. В разглеждания случай данъчна оценка е представена още към исковата молба от самия ищец и цената на иска е определена по реда и в срока на чл.70 ГПК. Ето защо последващо повдигане на въпроса за цената на иска,в т.ч. пред касационната инстанция,в каквата насока са доводите на жалбоподатя, е недопустимо. Неоснователно е становището, че цената на иска следва да се определи по данъчна оценка, ползваща ответника, тъй като въпросът е преклудиран. Правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Няма искане за присъждане на разноски от ответниците по жалбата, поради което този въпрос не следва да се поставя на разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 116 от 23.03.2012г. по гр.д. №220/2012г. на ВКС, състав на ІІг.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: