О П Р Е Д Е Л Е Н И
№ 14
София.07.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело № 592/2012г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Г. М. И., В. И. Г., П. В. И. и М. В. С., чрез пълномощника им адвокат Н. Б., срещу определение № 309 от 19.09.2012г. по гр.д. №576/2012г. на ВКС, състав на Іг.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение №911/09.05.2012г. по гр.д.№2180/2011г. на Варненския окръжен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателите считат определението за незаконосъобразно, тъй като обжалваното пред ВКС решение било с характер на определение, поради което то подлежи на касационно обжалване на общо основание и е неприложима разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК.
Ответниците по частната жалба Д. С. Д. и М. С. Д., чрез пълномощника им адвокат А. П., оспорват жалбата в писмено становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови определението си ВКС, състав на І г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като цената на иска е под минимално определения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Предявеният иск е за установяване правото на собственост и е с цена под 5000 лева, определена съгласно чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./ – ? от данъчната оценка на имота, т.е. 1409.90 лева.
Касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. При това положение на основание §25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ,бр.100/2010г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Това условие за касационно обжалване в случая не е изпълнено. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно действащата към момента на предявяването му разпоредба на чл.55,б.„б” ГПК /отм./ въз основа на данъчната оценка на имота – ? от нея. Неоснователни са доводите в частната жалба, че обжалваното въззивно решение има характер на определение след като с него е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, поради недопустимост. Съгласно т.7 от ТР№2/2004г., ОСГК, въззивният съд се произнася с решение, когато обезсилва първоинстанционното решение поради недопустимост на производството. Ето защо в случая е приложима разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Отделно от това съгласно разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК /ред.ДВ,бр.100/2010г./ не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване.
С оглед изложеното правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Не се претендират разноски от ответната страна за настоящото производство, поради което този въпрос не следва да бъде разглеждан.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 309 от 19.09.2012г. по гр.д. №576/2012г. на ВКС, състав на Іг.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: