О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№371
С., 10.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията З. П.
ч. гр. д. № 4901/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9792 от 25.03.2013 г. на Н. А. К. от [населено място], общ. Долен Чифлик, обл. В. срещу определение от 01.03.2013 г., постановено по в.гр. д. № 616/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. А. К. срещу определение № 509 от 11.01.2013 г., постановено по гр. д. № 17958/2012 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството пред Варненския районен съд и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Към частната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 и т. 3 ГПК.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и иска същото да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба [фирма] не изразява становище по същата.
След преценка на данните по делото, настоящия съдебен състав на ВКС, II г.о., констатира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че доколкото по делото не се установява да има конкретно място, където работникът обичайно полага своя труд с оглед характера на заеманата от него длъжност, то и последният не разполага с правото и привилегията да избере предвидената в чл. 114 ГПК особена подсъдност. При липсата на алтернатива в закона намира приложение общата подсъдност по правилото на чл. 108, ал. 1 ГПК, съобразно която исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в района на който се намира тяхното седалище, а в случая седалището на ответника е в [населено място], което обуславя подсъдността и на СРС.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 3, чл. 260 и чл. 261 ГПК, но същата е процесуално недопустима поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК /изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г./, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Такива са решенията по граждански дела с цена на иска до 5000 лева, съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Размерът на цената на иска по предявени искове за парични вземания се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и е равен на търсената сума. При обективно съединяване на искове меродавна е цената на всеки от предявените искове поотделно, а не сборът между тях.
Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 и чл. 245, ал. 2 КТ. Ищецът претендира заплащане на трудово възнаграждение в размер на 2963, 43 лева за периода 16.02.2012 г. до 04.04.2012 г.; трудово възнаграждение в размер на 2569, 68 лева за периода 05.06.2012 г. до 31.11.2012 г.; обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение, дължимо по трудов договор № 18/16.02.2012 г. в размер на общо 183, 37 лева за периода 16.02.2012 г. до 04.06.2012 г., както и обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение, дължимо по трудов договор № 4/05.06.2012 г. в размер на общо 56, 54 лева – за периода 05.06.2012 г. до 31.11.2012 г. Следователно в конкретния случай, частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, което не подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като същото е постановено по дело, по което решението е изключено от касационен контрол, поради цена на иска под законоустановения минимум от 5000 лева.
Предвид изложеното, частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частна жалба вх. № 9792 от 25.03.2013 г. на Н. А. К. от [населено място], общ. Долен Чифлик, обл. В. срещу определение от 01.03.2013 г., постановено по в.гр. д. № 616/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4901/2014 г. по описа на ВКС, II г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: