О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
С..29.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело № 539/2011г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на К. С. П., К. Т. Т., Г. Д. Т., С. И. Т., М. И. П., Б. Г. Д. С. Г. К. и С. Г. С., чрез адвокат Л. К., срещу определение № 313 от 07.10.2011г. по гр.д. №973/2011г. на ВКС, състав на Іг.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение № ІІІ-83 от 13.05.2011г. по гр.д.№400/2011г. на Б. съд на основание чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателите считат определението за незаконосъобразно, тъй като цената на иска следва да се определи по действителната стойност на спорното право.
Ответниците по жалбата С. Б. Х. и Д. А. Х. оспорват същата като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното :
За да постанови определението си ВКС, състав на І г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./, съгласно което условие за касационно обжалване е цената на иска да е над 5000 лева, което в случая не е изпълнено. Основал се е на приложеното още с исковата молба удостоверение за данъчна оценка на имота – 4 042 лева.
Обжалваното определение е правилно. Касационната жалба е подадена на 02.08.2011г., след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. При това положение на основание §25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ,бр.100/2010г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Разпоредбата на чл.68 ГПК сочи паричната оценка на предмета на делото като цена на иска. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1,т.2 ГПК по иск за собственост, какъвто е разглежданият, цената на иска е данъчната оценка на имота и само ако няма такава – пазарната цена. В разглеждания случай данъчна оценка е представена още към исковата молба и цената на иска е определена по реда и в срока на чл.70 ГПК. Ето защо последващо актуализиране на цената на иска,в т.ч. пред касационната инстанция,в каквата насока са доводите на жалбоподателите, е недопустимо.Неоснователно е становището им, че действителната цена на имота следва да определя цената на иска за собственост на недвижим имот. Законодателят е предвидил специални правила за определяне цената на иска с предмет защита на право на собственост. Ето защо не може да се приложи друг способ за определяне цената на иска. Правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Няма искане за присъждане на разноски от ответниците по жалбата, поради което този въпрос не следва да се поставя на разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 313 от 07.10.2011г. по гр.д. №973/2011г. на ВКС, състав на Іг.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: