О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№154
София, 26.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ПЪРВАНОВА
ч. гр. дело № 1166/2013 г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на МОСВ /МОСВ/ срещу определение от 22.10.2012г. на Софийския градски съд по гр.дело № 13283/2012г., с което е оставена без разглеждане въззивната му жалба срещу решение №ІІ-79-43/2011г. по гр.д.№5561/2010г. на СРС.
Жалбоподателят сочи, че определението е неправилно, тъй като той има правен интерес да обжалва първоинстанционното решение.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение са уважени предявените от Н. В. срещу предпочитания ответник Регионална дирекция на околната среда и водите /РДОСВ/ искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1-3 КТ и същите искове не са разгледани срещу евентуалния ответник МОСВ.При това положение за този ответник не е налице правен интерес да обжалва първоинстанционното решение.
Тези изводи на въззивния съд са правилни, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По начало при предявяване на субективно съединяване на искове при условията на евентуалност, какъвто е разглежданият случай, ищецът сочи предпочитан ответник. Ако искът бъде уважен срещу този ответник, то той не се разглежда по същество спрямо ответник, посочен при условията на евентуалност.След като не е налице решение по отношение на този ответник, то за него липсва правен интерес да обжалва постановеното спрямо предпочитания ответник съдебно решение, тъй като не се засяга правната му сфера. Неоснователни са сочените от жалбоподателя доводи, основани на спецификата на трудовото правоотношение, възникнало по реда на чл.61 КТ – когато трудовият договор е сключен от горестоящ спрямо работодателя орган, в случая министъра на околната среда и водите. Обстоятелството, че при уважаване на исковете по чл.344,ал.1 КТ се отменя неговата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, не предпоставя участието му като надлежен ответник в процеса по трудовия спор. Такъв ответник е работодателят /РДОСВ/, за когото са последиците от възникването и прекратяването на трудовото правоотношение, а не горестоящият орган /министърът/, който е представителен орган на работодателя при възникване и прекратяване на трудовото правоотношение за длъжности, определени в закон или акт на Министерския съвет. В този смисъл е ТР №1/2012г. по т.д.№1/2010г., ОСГК, ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 22.10.2012г. на Софийския градски съд по гр.дело № 13283/2012г., с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на Министерство на околната среда и водите срещу решение №ІІ-79-43/2011г. по гр.д.№5561/2010г. на СРС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: