О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 08.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
ч. гр. дело № 4561/2013 г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. М., гр.Г.О., срещу определение от 10.05.2013г. по гр.д.№377/2013г на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата и за освобождаване на основание чл.83,ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по подадената от нея частна касационна жалба и за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП.
Жалбоподателката сочи, че съдът е постановил порочно определение, тъй като са налице предпоставките на закона да и бъде предоставена правна помощ и да бъде освободена от внасяне на таксата по делото.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е прието, че молбата е неоснователна. Тя е подадена с твърдение, че са налице предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса от 15 лева по подадената частна касационна жалба и за предодставяне на правна помощ с оглед отстраняване нередовностите на последната.
Обжалваното определение е правилно. При преценка имущественото състояние на страната са взети предвид представените писмени доказателства относно доходите, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. Съобразена е установената съдебна практика, съгласно която за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса, е необходимо да се извърши преценка на неговите доходи и тези на членовете на семейството, които съпоставени с размера на дължимата държавна такса, както и недвижимото и движимото имущество, като евентуален източник на такива, биха дали възможност да се заплати държавната такса. От анализа на приложените доказателства правилно е прието, че жалбоподателката е в състояние за заплати държавна такса от 15 лева по подадената частна касационна жалба и че не са налице предпоставките на чл.23, ал.3, т.1-т.7 ЗПП за предоставяне на правна помощ по отстраняване нередовности на частната касационна жалба. С оглед данните по декларацията за семейно и имуществено състояние, както и предвид обстоятелството, че жалбоподателката е в трудоспособна възраст, без данни за влошено здравословно състояние, правилно е прието,че за нея не е невъзможно да заплати съответното адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да ангажира адвокат за защита на интересите си.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.05.2013г. по гр.д.№377/2013г на Окръжен съд – Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: