О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София 30.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 133/2012г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на А. Г. Н., [населено място], срещу определение № 326 от 26.09.2011г. по гр.д. №901/2011г. на ВКС, състав на ІІг.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх.№ 3852/21.06.2011г. срещу въззивно решение №138/21.04.2011г. по гр.д.№198/2010г. на Пернишкия окръжен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно, тъй като материалният интерес на делото е над 1000 лева.
Ответникът по частната жалба Ц. Д. Д. счита същата за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното :
За да постанови определението си ВКС, състав на ІІ г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./, съгласно което условие за касационно обжалване е цената на иска да е над 5000 лева, което в случая не е изпълнено.
Обжалваното определение е правилно. Касационната жалба е подадена на 18.06.2011г., след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. При това положение на основание §25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ,бр.100/2010г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно разпоредбата на чл.69,ал.1,т.2 ГПК по данъчната оценка на вещното право, съгласно приложеното към исковата молба удостоверение от 07.09.2009г. По делото няма други данни, обосноваващи цена на иска над минимално определения в чл.280,ал.2 ГПК. Ето защо правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Въпреки изхода на производството на ответника по частната жалба не следва да се присъждат поисканите разноски, тъй като от приложения договор за правна защита 09843 от 06.02.2012г. не се установява да са направени разноски за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 326 от 26.09.2011г. по гр.д. №901/2011г. на ВКС, състав на ІІг.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: