О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
гр. София, 07.12. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. дело № 4876/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. М. П., чрез адвокат П. В., срещу определение № 1779 от 29.06.2015г. по ч. гр. д. № 2571/2015г. на Софийски апелативен съд. С последното е отменено определение от 07.04.2015г. по гр. д. № 15124/2011г. на Софийски градски съд и вместо него e постановено друго, с което е изменено определение от 12.12.2014г. по същото дело в частта за разноските, като е намален размерът на присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение на сумата от 2340 лв.
В частната касационна жалба са направени оплаквания, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като с него въззивният съд не се е произнесъл по частната жалба от 21.04.2015 г.
Ответниците по жалбата Е. К., Б. К. и А. К., чрез адвокат И. С.,считат, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението в писмени отговори по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховния касационен съд,състав на Второ гражданско отделение, констатира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил цената на предявените от Р. П. срещу Е. К., Б. К. и А. К. обективно и субективно съединени с искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди – по 40 356, 66 лева за всеки от тях и лихва за забава върху главниците от по 3 333 лева, осъществената правна защита от процесуалния представител на ответниците и фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че същото е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на исковете. С оглед на всички данни е приел, че присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение , както следва: 7400 лева – на Е. К., 7600 лева – на Б. К. и 6200 лева – на А. К., следва да бъде намалено до размер по 2340 лева за всеки.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката не поставя правни въпроси, а твърди, че въззивният съд не се е произнесъл „по определението, което тя е обжалвала”.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. В случая въззивният съд е бил сезиран с частни жалби срещу първоинстанционното определение от 12.12.2014г. и от ищцата, и от ответниците по делото, като след частична отмяна е постановил описания по-горе резултат. Посоченото от жалбоподателя не представлява правен въпрос съгласно цитираното ТР и не може да обуслови допускане касационно обжалване на определението. Не се поставят правни въпроси, касаещи решаващите изводи на въззивния съд за наличие предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК. При това положение не може да бъде допуснато касационно обжалване на определението. Деловодни разноски в производството за разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1779 от 29.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2571/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: