О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 17.11. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
Като изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. дело № 4265/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Д., чрез адвокат Ю. С., против определение № 922/06.07.2017 г., по ч. гр. д. № 455/2017г. по описа на Русенския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 1910/20.04.2017г. по гр.дело № 5886/2016г. по описа на Русенския районен съд, с което производството по делото е прекратено.
Ответникът по жалбата Д. И. П., чрез адвокат Н. М. е подал в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението. То е правилно и законосъобразно.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.
В нея са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, изразяваща се в нарушение на процесуалния закон, необоснованост на правните и фактически изводи на съда и липса на мотиви и обсъждане на наведените от жалбоподателя доводи във въззивната частна жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на остнованието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по процесуалноправния въпрос: Наличието на искане за произнасяне по валидността на административен акт в повторно заведено дело, между същите страни и на същото основание, обуславя ли липса на идентичност на спора и сила на пресъдено нещо.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че по предявения негаторен иск, с който се иска премахване на част от сградата в имота на ответника, закриваща прозореца на ищеца, е налице влязло в сила решение по гр.д.№3242/2008г. на Районен съд – Русе. С него е отхвърлен така предявеният от М. П. /наследодател на ищеца М. Д./ срещу Д. П. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне частта от неговата сграда, която пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. По приключилия гражданскоправен спор е налице формирана СПН, което е отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните и следва да бъде зачетена от съда. Наличието на СПН води до недопустимост на предявения иск съобразно чл.299,ал.1 ГПК. Субективните и предели се разпростират и по отношение на настоящия ищец М. Д. на основание чл.298,ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който да са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1 – т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните частни жалби.
Така посоченият от касатора правен въпрос е неотносим към предмета на спора, разрешен с обжалваното въззивно определение. Той не е бил предмет на въззивното производство, същият не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и изхода на делото.По него въззивният съд не се е произнасял. В този смисъл не може да се приеме, че е налице общото основание за допускане до касационно обжалване, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че силата на пресъдено нещо на съдебното решение може да бъде преодоляна само въз основа на новонастъпили обстоятелства. Твърдяното от жалбоподателя необходимо произнасяне на съда по валидността на административен акт по чл.17, ал.2 ГПК при повторно заведеното дело между същите страни и на същото основание, няма характеристиките на такова новонастъпило обстоятелство и не може да изключи силата на пресъдено нещо, поради обективния и субективен идендитет. Още повече, че в случая този административен акт е бил предмет на обсъждане от гражданския съд и по приключилото дело.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 922 от 06.07.2017 г., по ч. гр. д. № 455/2017г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: