О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 23.05.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди седемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 4490 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Д., [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат К. К., срещу въззивно решение № 149 от 20.07.2016г., по гр.д. № 319/2016г. на Апелативен съд -П., в частта с която е уважен искът на И. С. С. за установяване, че е собственик на 51% на основание трансформация на лично имущество от придобития по време на брака имот- Ѕ ид.ч. от дворно място и построен в него апартамент, заедно с прилежащото към него мазе, находящи се в [населено място].
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че исковата претенция по чл.23, ал. 2 СК е уважена в размер на 1/100 ид.ч., а не в размер на 51/100 ид.ч., с което обосновава различно съотношение на отговорността за разноски по делото.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК се обосновава с уточнения от настоящия състав правен въпрос – когато двамата съпрузи са участвали като страни по сделката, следва ли да се приеме, че придобият имот е съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените средства. Касаторът подържа произнасяне на въззивната инстанция в противоречие с решение № 194 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 46/2011 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. С. С., [населено място], счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване в становище по чл.287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решене е потвърдено решение № 343 от 20.08.2015 г. по гр.д № 28/2015 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С последното е прието за установено, в отношенията между страните, че И. С. С. на основание трансформация на лично имущество е собственик на 51 % от придобитите по време на брака недвижими имоти – 1/2 ид.ч. от дворно място, апартамент и прилежащото към него мазе, надлежно индивидуализирани в диспозитива на решението, отхвърлен е искът за липса на съвместен принос и искът за определяне на по- голям дял в придобиването на останалите 49 % от процесните имоти. Предмет на касационно обжалване е решението в частта по иска за трансформация на лично имущество. За да потвърди първоинстанционното решение в тази част, въззивният съд е приел, че процесните имоти са придобити от съпрузите по време на брака, прекратен решение от 04.06.2010 г., за сумата от 41 000 евро, от които 21 000 евро са платени от И. С. С. със средства, получени от продажбата на негов собствен имот, дарен от баща му. Отношенията между съпрузите по повод участието им в придобивано на процесните имоти се установявят и от приложения по делото констативен протокол от 21.08.2006 г. С него те взаимно си засвидетелстват действителната цена и произхода на средствата по сделката като е посочено, че 51% от процесния имот е лично имущество на С.. Въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства във връзка с възражението на ответницата Д., че е подписала протокола след като е била заплашена. Приел е твърденията за недоказани и съобразявайки доказателствената му стойност на извънсъдебно признание за произхода на средствата, е достигнал да извод, че приел, че 51 % от процесните имоти са лична собственост на ищеца, а останали 49 % са обикновена съсобственост между страните с оглед прекратената съпружеска имуществена общност. Предвид уважената част на иска е определена отговорността за разноски.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставеният от касатора правен въпрос е решен в съответствие с т.4 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, постановено след постановяване на приложеното от касатора решение по чл. 290 ГПК. С цитираното тълкувателно решение е прието, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК / чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./. При това положение не е налице специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос е съобразено със задължителната практика на ВКС.
В допълнение следва да се отбележи, че отговорността за разноски пред първата и въззивната съдебни инстанции не е предмет на производството по чл. 288 ГПК, както и че искът по чл. 23, ал. 2 СК е уважен за 51 % от процесните имоти.
С оглед изхода на настоящото производство на ответната страна следва да се присъдят разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение по подадения отговор в размер на 4000 лева съгласно представения договор за правна защита.
Водим от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно № 149 от 20.07.2016г., по гр.д. № 319/2016г. на Апелативен съд –П. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. Р. Д., [населено място], да заплати на И. С. С., [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 4000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ