О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
С., 12.07.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май, две хиляди седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 216 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Е. Г. М., М. Г. М., М. Г. М. и П. Г. П., чрез процесуалните им представители адвокати С. Б. и Й. М., срещу въззивно решение № 202 от 16.05.2016г., по гр.д. № 108/2016г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с оплакването, че спорът е решен без доказателства, които в нарушение на закона не са допуснати и приобщени към делото. В тази връзка се поставят въпросите: защо въззивната инстанция по реда на чл.272 ГПК приема за законосъобразно и обосновано определението на районния съд, който не е уважил исканията за допускане на разпит на свидетели и искане за издаване на съдебно удостоверение; защо въззивната инстанция в определението си от 01.04.2016г. не е отразила възражението за противоправния отказ на районния съд да допусне исканите доказателства. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се обосновава с искането законите да се прилагат точно и в защита правата на гражданите. В допълнение към изложението по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че след като съдът е приел, че е предявен установителен иск за собственост, поради което правното му основание не може да бъде друго, освен по чл. 108 ЗС. Излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържат, че касационното решение ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба К. С. К. и П. С. С. считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Последната претендира разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решене е потвърдено решение № 977 от 26.11.2015г. по гр. д. № 1563/2015 г. на Районен съд – Велико Търново. С последното е отхвърлен искът по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са изключителни собственици на признатите с решение по гр.д.№2379/2004г. по описа на РС-Велико Търново по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, предоставени като обезщетение с решение №10/2005г. на ОСЗГ-гр.П. Т., три ниви /подробно описани/, находящи се в землището на [населено място], [община]. За да постанови този резултат въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция по реда чл.272 ГПК, е приел, че в полза на наследниците на общата наследодателка П. К. С. и след уважаване на иска чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост върху процесните имоти с решение № 10 от 07.06.2005 г. на ОСЗГ – [населено място], с план за земеразделяне. П. С. е оставила дъщеря – Н. К. Х., наследодател на ищците и син – С. К. В., наследен по заместване от ответниците по делото. За неоснователни са приети доводите на ищците, че Н. К. Х. е придобила право на собственост върху подлежащите на възстановяване имоти по силата на доброволна делба със своя брат С. В. от 1942 г. и че наследниците й са изключителни собственици на същите. Спор за правото на собственост към минал момент може бъде релевиран единствено с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. След като такъв иск не е проведен, влязлото в сила решение на ОСЗГ обвързва страните досежно лицата в полза на които е възстановена собствеността. В случая това са всички наследници на П. К. С., в т.ч. ищците от коляното на Н. К. Х. /която е подала заявлението пред ОСЗ/ и ответниците от коляното на С. К. В.. Обстоятелството, че производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е инициирано от един от наследниците е без значение, тъй като заявлението е за възстановяаване собствеността на всички наследници на общия наследодател и решението ползва всички тях. Въззивният съд е приел за неотносимо към спора поддържаното владение на процесните имоти от ищците, тъй като искът не е основан на придобивна давност. Направен е краен извод, че ищците не са изключителни собственици на процесните имоти, което е обусловило отхвърляне на искова претенция в рамките на посоченото придобивно основание.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационната инстанция не може да извлече релевантния за делото правен въпрос нито от обжалваното решение, нито от касационната жалба. В случая изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не съдържа правни въпроси по смисъла на цитираното ТР. Съображенията на касаторите, че спорът е решен без доказателства, че правната квалификация на положителния установителен иск за собственост е по чл. 108 ЗС, както и искането законите да се прилагат точно и в защита правата на гражданите представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК. Останалите въпроси са свързани с приетата по делото фактическа обстановка. Същите касаят съществото на спора и правилността на обжалвания съдебен акт. Последната не е предмет на настоящото производство по предварителна селекция на касационната жалба и не може да послужи пряко като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство на ответната страна – П. С. С. следва да се присъдят разноски за производството по чл.288 ГПК – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно приложения договор.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 202 от 16.05.2016г., постановено по в.гр.д. № 108/2016г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Й. Е. Г. М., М. Г. М., М. Г. М. и П. Г. П. да заплатят на П. С. С. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: