О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
С., 04.02. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: З. Р.
З. П.
изслуша докладваното от съдията П. гр. дело № 5882/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. З., [населено място], срещу въззивно решение № 804/28.04.2014г. по гр. дело № 104/2014г. на Софийския апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения, че в обжалваното решение е налице произнасяне по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, въпросът е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието материалноправен и процесуалноправен въпрос.Под тези понятия следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска. Решението е необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация Ю. К. Д., [населено място], оспорва жалбата в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 26.06.2013г. по гр.д.№2430/2012г. на Софийския градски съд. С последното е признато за нищожно на основание чл.42,б.”б” ЗН вр.чл.25,ал.1 ЗН саморъчно завещание №167/05.01.2011г., с което Е. М. Г. е завещала на И. К. З. собственосто си жилище, находящо се в [населено място], както и всички движими и недвижими имущества, нейна собственост и финансови средства, намиращи се в България и в чуждестранни банки.На основание чл.537,ал.2 ЗН е отменен нотариален акт №177/2011г. за собственост върху недвижим имот.
Въззивният съд е приел, че ищцата е наследник по закон на Е. Г., поч.2010г. Саморъчното завещание от 05.01.2010г., с което Е. Г. се е разпоредила със свое имущество в полза на ответника И. З., не е написано и подписано от Г., съгласно заключение на графологическата експертиза.Заключението е прието в съдебно заседание на 17.10.2012г. и не е оспорено от присъствалия процесуален представител на ответника, поради което твърдението за невъзможност да се упражнят процесуални права е неоснователно. Оспорването на саморъчното завещание е доказано, поради което ответникът З. не се легитимира като наследник по завещание на Е. Г..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. При липса на ясна и точна формулировка на правния въпрос, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. В разглеждания случай касаторът не е формулирал конкретен и ясен правен въпрос, който да е от значение за спора и да е обусловил неговия изход. Посоченото, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, както и че поради липса на законова дефиниция под понятията материалноправен и процесуалноправен въпроси, следва да се разбират основните въпроси на спора, не съставлява конкретен правен въпрос, който да се постави на разглеждане. По тази причина и приложените съдебни решения не могат да се преценят като относими към разглеждания случай.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 804/28.04.2014г. по гр. дело № 104/2014г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА И. К. З., [населено място], да заплати на Ю. К. Д., [населено място],сумата 500 лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: