О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 11.12. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: З. РУСЕВА
З. ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 715/2012г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. П. и В. Н. П., [населено място], подадена от пълномощника им адвокат А., срещу въззивно решение №247 от 15.06.2012г. по гр.дело № 303/2012г. на Плевенския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя се въпрос за признаване на нови начини за манифестиране волята за своене на съсобствен имот чрез заплащане на данъци, поради улеснения достъп до информация за всички, както и икономическата политика за заплащане на данъци. Поставя се и въпрос за нищожността на делбата, извършена без всички съсобственици, съгласно нотариален акт № 187/1929г., който е решен в противоречие с ППВС№7/1973г.
Ответниците по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №208/16.02.2012г. по гр.д.№1490/2011г. на Районен съд – Плевен, с което е допусната делба на поземлен имот, находящ се в [населено място], ул.»Сл.А.» № 3,представляващ имот в кв.34, пл.№VІІ-475 с площ 1070 кв.м., заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и второстепенна постройка между съделители и при квоти Й. С. П.- 1/6ид.ч., М. И. П.-1/6ид.ч., К. Д. П.-3/6ид.ч. и К. и В. П. – 1/6 ид.ч. Отхвърлен е искът за делба по отношение на М. И. П..
Въззивният съд е приел, страните по делото са наследници на общия наследодател К. П., поч.1944г. като ищците са наследници на сина му И. П.,поч.1994г., а ответникът на сина му Д. П., поч.1999г. С нотариален акт №187/1929г. К., Т. и П. П. са закупили дворно място от 1,5 дка, заедно с построената в него къща.С констативен нотареален акт № 168/2010г. ответникът К. П. е признат за собственик по давност на УПИ VІІ-475у находящ се в [населено място], кв.34, с площ 1070 кв.м.По разписен лист имотът е бил записан на продавача Т. К., впоследствие на братя К. и Т. П. по съдебно разделителен протокол от 1935г., а впоследствие е записан на наследници на К. П. Г. съгласно нотариален акт №187/1929г. По възражението на ответника,че имотът на дядо му не е идентичен с този, за който се е снабдил с констативен нотариален акт, съдът е възприел неоспореното заключение на техническата експертиза, установяващо идентичност.С оглед оспорване обстоятелствата по нотариален акт № 168/2010г. за придобиване по давност, въззивния съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства за осъществено от ответника владение. Приел е, че след смъртта на баща си Д. П. през 1999г., К. П. по наследство е станал собственик на 1/2 ид.ч. от имота.Той е живял в имота, но не е завладял идеалните части на другите сънаследници, не е демонстрирал пред тях промяна в намерението си да ги свои и е останал техен държател.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос относно признаването на нови начини за манифестиране волята за своене на сънаследствен имот чрез заплащане на данъци, обосновано от улеснения вече технически достъп до информация за всички, не може да предпостави допускане касационно обжалване в хипотезите на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не се сочи да са налице такива промени в обществените отношения и законодателството, налагащи исканото от касатора тълкуване. Изложеното, че става въпрос за събиране на данъчни задължения и дисциплиниране на собствениците, не налага такова тълкуване, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива или създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или пък на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Освен това плащането на данъци за имота е изпълнение на задължения към фиска /то може да се осъществи и от трето лице предвид облигационните отношения със собственика/ и както е прието в установената съдебна практика само по себе си не доказва манифестиране на намерение към другия съсобственик за своене на неговите части. Плащането на данъка на целия имот не е равнозначно на манифестирана промяна в намерението / interversio possesionis/ да се своят частите на другия съсобственик. Въпросът за участие на всички съсобственици в производството по съдебната делба също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като не е обусловил изхода на спора.От една страна касаторът релевира чужди права в съсобствеността, а от друга той не е сочил пред инстанциите по същество конкретни лица, които следва да се конституират като съделители в производството. Ето защо позоваването на ППВС №7/1973г. е неотносимо.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма такова искане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №247 от 15.06.2012г. по гр.дело № 303/2012г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: