О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 25.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 3170/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. Н., Л. С. Н., В. С. Н. и В. С. Й. срещу въззивно решение № 5662 от 13.12.2018г., постановено по в.гр.д.№ 532/2018г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 75 от 15.03.2018г. по гр.д. № 1925/2012г. на Петричкия районен съд е допусната съдебна делба на апартамент с площ от 81 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място] между З. С. Н. с квота 8/12 ид.части, Л. С. Н., В. С. Н. и В. С. Й. с квоти по 1/12 ид.част и Ю. К. Н., М. А. М. и С. А. Н. с обща квота от 1/12 ид.част.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е изграден въз основа сключен договор за групов строеж по чл.192 ЗТСУ /отм./ от 23.07.1976г. с нотариална заверка на подписите, както и че в делбата не са взели участие наследниците на лицето И. А. П., който е бил страна по договора. Изложени са съображения, че с оглед характеристиките на договора за групов строеж, при който задълженията на страните по договора са само облигационни и разпределението на обектите в самия договор не създава самостоятелни вещни права, респ. че всеки от участниците в груповия строеж е станал собственик на съответната идеална част в обема на притежаваното право на собственост върху терена и ли на правото на строеж от всички обекти на правото на собственост, наследниците на посоченото лице биха имали качеството на задължителни необходими другари в делбеното производство, а въпросът дали понастоящем те притежават права върху процесния имот, е по съществото на спора. Посочено е също, че въпросът за кръга на участниците в делбата е решен с влязло в сила определение № 752 от 08.02.2016г. по в.ч.гр.д. № 1/2016г. на БлОС като е прието, че страни по делото следва да бъдат всички участници в груповия строеж, който въпрос не подлежи на повторно пререшаване от първоинстанционния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. При реализиране на строителство въз основа сключен договор за групов строеж по чл.192 ЗТСУ /отм./, следва ли след завършване на строежа възникналата съсобственост между страните по договора да бъде прекратена с делба; 2. Допустимо ли е при реализирано право на строеж въз основа на договор за отстъпено право на строеж окончателното разпределение на обектите в изградената сграда да се извърши устно и правата върху конкретни обекти да бъдат претендирани чрез други придобивни способи, какъвто е и упражнявано владение върху конкретен обект и 3. Нищожно ли е окончателно разпределение на обекти, изградени въз основа на договор за групов строеж без писмен договор, въз основа на завладяване на конкретни обекти от всяко от лицата по договора, което завладяване да е продължило в продължително, необезпокоявано владение в период, достатъчен да легитимира страните като собственици на конкретни индивидуални обекти сградата.
Ответниците по жалбата Ю. К. Н., М. А. Мелкова и С. А. Н. са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице, тъй като по поставените от касаторите въпроси във въззивното решение липсва произнасяне и същите не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Освен това не е налице противоречие с представената практика на ВКС, нито са изложени релевантни доводи за наличието на посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки относно второто релевирано основание за допускане на обжалването. Във връзка с тези въпроси съдът е посочил, че обстоятелството дали наследниците на другия участник в груповия строеж И. П. притежават права върху процесния апартамент следва да бъде разрешен едва с решението по чл.344, ал.1 ГПК по съществото на спора при задължително тяхно участие. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че предявяването на иска за делба срещу всички участници в имуществената общност, имащи качеството на необходими задължителни другари, е условие за допустимост на процеса, за която съдът следи служебно. Преценката на съда дали искът е насочен срещу всички лица, които се легитимират като собственици на делбения имот се извършва въз основа на твърденията в исковата молба и представените с нея писмени доказателства, а не на установеното в хода на процеса. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторите се позовават на тях.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация сторените от тях в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5662 от 13.12.2018г., постановено по в.гр.д.№ 532/2018г. на Благоевградския окръжен съд.
О с ъ ж д а З. С. Н., Л. С. Н., В. С. Н. и В. С. Й. да заплатят Ю. К. Н., М. А. М. и С. А. Н. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: