О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София, 11.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2023/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Кремиковци” АД (в несъстоятелност), гр.София срещу въззивно решение № 108 от 07.01.2019г., постановено по гр.д.№ 7184/2018г. на Софийския градски съд, ІІ-Д състав с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 315182 от 17.01.2018г. по гр.д. № 8029/2016г. на Софийския районен съд, 45 с-в, и е отхвърлил като неоснователен предявеният от Кремиковци” АД (в несъстоятелност) против Столична община иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.17а ЗППДОбП/отм./ за признаване за установено, че ищецът е собственик на апартамент № 116, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба 1″, бл.124, вх.Б, ет.12, имот с идентификатор 68134.1500.2326.116 по КККР на гр.София.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, обсъждайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, че по делото не е установено по несъмнен начин процесният имот да е бил предоставен за стопанисване и управление на МК”Кремиковци” /праводател на ищеца в пъроинстанционното производство и по силата на чл.17а ЗППДОбП /отм./ да е станал собственост на самия ищец. Посочено е, че отдаването на имота под наем не може да обоснове категоричен извод за предоставянето му за стопанисване и управление, респ. че липсват доказателства, които да оборват материалната доказателствена сила на акт за държавна собственост № 9199/22.10.1975г., в който е посочено, че стопанисването и управлението е предоставено в полза на РДСП “Експлоатация и поддържане на сградния фонд”. Изложени са съображения, че посочването на МК”Кремиковци” в акта е с оглед държавната политика за подобряване на условията за работа в комбината, като този извод е мотивиран с изявлението в т.7 от акта във връзка с разпореждане № 156/24.07.1973г. на Бюрото на МС (ДВ, бр.64/73г.), въз основа на което е образувано посоченото държавно стопанско предприятие за ремонт, поддържане и стопанисване на държавния и ведомствения жилищен фонд, като е предвидено, че министерствата, ведомствата и ДСО си запазват правото да настаняват свои работници и служители в жилищните сгради и помещения, които се предават. С оглед на това предявеният положителен установителен иск за собственост е приет за неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като сочи, че въззивният съд е следвало да даде отговор на въпросите: 1. Предаването на имоти на съответните жилищни служби и предприятия към градските народни съвети по силата на разпореждане № 156/24.07.1973г. на Бюрото на МС за образуване към общинските народни съвети на държавни стопански предприятия за благоустройствено строителство и за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд представлява ли предоставяне на общинското предприятие РДСП ”Експлоатация и поддържане на сградния фонд” право да стопанисва и управлява имота по смисъла, който е приет и заложен в приетите по-късно разпореждане № 279/30.12.1973г. на МС, както и чл.39, ал.2, вр. с чл.42 от Правилника за организацията на стопанската дейност от 1975г./отм./ и 2. Терминът “право на стопанисване и управление”, изразен в разпореждане № 156/24.07.1973г. на Бюрото на МС идентичен ли е по съдържание и включените в него правомощия с правото на стопанисване и управление върху имота по смисъла, заложен в понятието от по-късно приета по ЗМСМА и ЗППДОбП /отм./, което не е сторено.
Ответникът по жалбата Столична община е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
В случая самият касатор твърди, че по поставените от него въпроси във въззивното решение липсва произнасяне, поради което такива въпроси принципно не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият спор се свежда до това дали по силата на посоченото разпореждане на МС от 1973г. на РДСП ”Експлоатация и поддържане на сградния фонд” се прехвърля правото на стопанисване и управление върху ведомствените жилища по смисъла на чл.39, ал.2, вр. с чл.42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975г./отм./, като възприетото становище в обжалваното въззивно решение изцяло съответства на възприетото в решение № 7 от 24.02.2014г. по гр.д.№ 4147/2013г. на ВКС, ІІ г.о. относно предходна правна уредба – ПМС № 202/1961г., което е отменено с приложимото по настоящия спор разпореждане на МС от 1973г. С него не се внася принципна промяна по отношение на стопанисването и управлението на ведомствените жилища, което продължава да се осъществява от нарочно създадени предприятия към народните съвети. Ето защо, дадените разрешения в посочената практика на ВКС са приложими и действието на РМС № 156/1973г. като с това решение е даден принципен отговор на основния и обуславящ изхода на спора въпрос, а именно дали предаването на имоти на съответните жилищни служби и предприятия към народните съвети води до предоставяне правото на стопанисване и управление или имотите остават ведомствени с оглед запазеното право на ведомствата да настаняват свои работници и служители в жилищните сгради, които предават на народните съвети, като е прието, че въпреки това право, стопанисването и управлението е било предоставено на народните съвети, които са имали правото на разпореждане с тях. В случая въззивният съд е приел, че към 1975г. процесният имот е бил предоставен за управление и стопанисване на РДСП ”Експлоатация и поддържане на сградния фонд” по смисъла на посочения правилник от 1975г., а не на праводателя на ищеца в първоинстационното производство, поради което фактическият състав на чл.17а ЗППДОбП /отм./ не е осъществен и ищецът не е придобил правото на собственост върху спорния имот на това основание. С оглед на това въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС по обуславящия изхода на делото правен въпрос, която не се нуждае от осъвременяване, което изключва допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 100 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 108 от 07.01.2019г., постановено по гр.д.№ 7184/2018г. на Софийския градски съд, ІІ-Д състав.
О с ъ ж д а “Кремиковци”АД – в несъстоятелност, гр.София, ЕИК 831642523 да заплати на Столична община сумата 100 лв./сто лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: