О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр. София, 15.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2194/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г.- У. от [населено място], Бургаска област срещу въззивно решение № ІІІ-10 от 12.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 70/2019г. на Бургаския окръжен съд по извършване на съдебна делба с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 185 от 19.10.2018г. по гр.д. № 1102/2017г. на Несебърския районен съд, с което е изнесен на публична продан самостоятелен обект с идентификатор ***** с площ от 81,50 кв.м. и предназначение жилище /апартамент/, намиращ се на трето ниво – тавански етаж в сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесният имот е допуснат до делба с влязло в сила решение № 37 от 23.03.2018г. по гр.д.№ 1102/2017г. на Несебърския районен съд между М. Д. Г. –У., А. М. Г. и Н. Д. М. при квоти по 1/6 ид.част за първите две съделителки и 4/6 ид.части за третата съделителка. Тъй като имотът, състоящ се от пет стаи, санитарен възел, коридор, стълбище и две тераси, е реално неподеляем, въззивният съд е приел, че делбата му следва да се извърши по реда на чл.348 ГПК. Във връзка с направените във втората фаза на делбата доводи от ищцата в първоинстанционното производство М. Г. Д.-У., че имотът не отговаря на всички изисквания по чл.40, ал.1 ЗУТ за жилище въззивният съд е изложил съображения, че следва да се съобрази с влязлото в сила решение по допускане на делбата, в което предметът на делбата е посочен като жилище – апартамент, както е описан в исковата молба.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди и прецени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост и 2. От какви правила следва да се ръководи съдът при избора на способ за извършване на делбата, когато е възможно да се образуват реални дялове на всички съделители, с оглед конкретно установеното фактическо положение и предназначение на допуснатия до делба имот.
Ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
Първият поставен въпрос принципно е от значение по всяко гражданско дело – няма съмнение, че съдът трябва да извърши преценка на допустимите и релевантни доказателства, да обсъди релевантните доводи и възражения на страните и да изложи ясни мотиви. В случая въззивният съд се е произнесъл по този начин, а несъгласието на касатора с направените фактически и правни изводи не означава, че съдът се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика. В допълнение следва да се отбележи, че този въпрос се поставя във връзка с направено от касатора оплакване, че съдът не е взел предвид заключението на вещото лице-техническа експертиза, според което допуснатият до делба имот не отговаря на всички нормативни изисквания за самостоятелно жилище /чл.40, ал.1 ЗУТ/, тъй като няма обособена кухня или кухненски бокс. Предвид посочените по-горе съображения на въззивния съд, че с влязлото в сила решение в първата фаза на делбеното производство по чл.344, ал.1 ГПК да делба е допуснат самостоятелен жилищен имот /апартамент/, което е задължително за съда във втората фаза на делбата, този въпрос няма обуславящо изхода на спора значение, тъй като според установената практика на ВКС въпросът за вида и характера на делбения имот е следвало да бъде повдигнат в първата фаза на делбата. Във фазата по нейното извършване съдът извършва единствено преценка за реалната поделяемост на допуснатия до делба имот и за неговата оценка, както и за способа за ликвидирането на собствеността.
Вторият въпрос е формулиран според твърденията на касатора и не кореспондира на установените по делото факти, поради което също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. В случая, с оглед данните по делото, че имотът, предмет на делбата, е реално неподеляем на самостоятелни жилищни обекти според броя на съделителите и при липсата на предявени от тях възлагателни претенции, въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е приел, че единственият способ за извършване на делбата е публичната продан, а не разпределение по чл.353 ГПК, каквото е искането на касаторката. Посочената от нея практика на ВКС се отнася до други хипотези и е неотносима към настоящия случай, поради което не е налице и сочения допълнителен критерий за селектиране на жалбата.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторката следва да заплати на ответниците по касация строените от тях разноски в настоящото производство в размер на 720 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-10 от 12.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 70/2019г. на Бургаския окръжен съд.
О с ъ ж д а М. Д. Г. –У. да заплати на А. М. Г. и на Н. Д. М. сумата 720 лв./седемстотин и двадесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: