О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 19.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч.гр.д. № 228/2020 г. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Л. И. срещу определение № 534 от 25.11.2019 г., по гр. д. № 2008/2019 г. на Върховния касационен съд, I г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната ? жалба срещу решение № 7875 от 13.12.2018 г. по в.гр.д. № 4060/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска по чл.30, ал.3 ЗС за присъждане на обезщетение на М. Л. М. в размер на 3333,33 лв.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба М. Л. М. счита същата за неоснователна и намира обжалваното определение за законосъобразно и правилно.
Върховният касационен съд, състав на IІ г.о., преценявайки данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по искове на М. Л. М. и З. К. Ч. срещу частната жалбоподателка Р. Л. И. за осъждане на същата да заплати на ищците сумата от 10 000 лв., представляваща част от стойността на придобитата от съсобствен имот дървесина. Съгласно направеното с молба вх.№ 1084405/02.09.2015г. /л.27 и 28 от първоинстанционното производство/ уточнение на исковата молба от общата сума размер на 10 000 лв. ищцата М. М. претендира заплащане сумата 3333,33 лв., а ищцата З. Ч. – сумата 6666,67 лв. съобразно правата на страните в съсобствените им имоти (по 1/4 ид.ч. за първата ищца и ответницата и 1/2 ид.ч. за втората ищца). Районният съд е уважил претенциите на ищците, а с решението на въззивния съд първоинстанционното решение е потвърдено изцяло.
С обжалвания съдебен акт Върховният касационен съд е приел, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска по чл.30, ал.3 ЗС на М. М. за сумата 3333, 33 лв. попада в хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, съгласно която въззивните решения по граждански дела по искове с цена до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване, поради което е оставил касационната жалба в тази ? част без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
С исковата молба са предявени два иска с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС при условията на активно субективно съединяване (обикновено другарство), като размерът на цената по всеки един от тях се определя съобразно чл.69, ал.1, т.1 ГПК, т.е. търсената сума. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В случая предявеният от М. М. иск е с цена под 5000 лв. и не попада в някое от посочените в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключения, поради което касационната жалба срещу решението в тази му част е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване, т.е. влязъл в сила съдебен акт и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение. Обстоятелството дали отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по другия субективно съединен иск, би имал значение и за изхода на спора по настоящия иск, не може да доведе до промяна цената на иска съгласно чл.70, ал.1 ГПК, нито може да обуслови допустимостта на касационната жалба.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
П о т в ъ р ж д а в а определение № 534 от 25.11.2019 г., по гр. д. № 2008/2019 г. на Върховния касационен съд, I г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: