О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София 09.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1806/2019г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. Ж., [населено място], срещу въззивно решение №І-120/10.01.2019г. по гр.д. №1532/2018г. на Бургаския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице основанията на чл.280,ал.1, т.1, за допускане касационно обжалване на въззивното решение по няколко въпроса : 1.Следва ли съдът при преценка правните последици на решението на ОСЗ за реституция да приложи действащия към момента на издаването на решението материален закон; 2. Следва ли при преценка конститутивното действие на решението на ОСЗ за възстановяване на земи в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено преди изменението на закона с ДВ,бр.68/1999г., в което за възстановения имот липсва индивидуализация, или тя е непълна, съдът да я установи от събраните по делото доказателства; 3.Следва ли да се признае конститутивно действие на такова решение на ОСЗ, с което към момента на издаването му за възстановения имот са налице конкретен идентификационен номер и индивидуализация по местонахождение, площ и граници, отредени съобразно изготвените за местността планове за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници; 4.Длъжен ли е съдът при наличие на възражение за нищожност на издадената на основание §4к, ал.7 ЗСПЗЗ заповед на кмета да упражни косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения на страните и да изложи мотиви за това. Прилагат се решения на ВКС с твърдение, че така даденото от въззивния съд решение на поставените въпроси им противоречи.
Ответниците по касационната жалба К. Я. Д., Я. Д. А., В. Д. А., Н. Г. П., П. Д. К., Г. Д. П., всички чрез пълномощника им адвокат К., считат, че не са налице предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 1492/10.07.2018г. по гр.д.№ 475/2018г. по описа на РС-Бургас, с което е уважен предявеният срещу настоящия касатор иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в землището на [населено място],[жк], местността “К.“, с площ от 2837 и е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 6023/2017г. в частта, с която Л. Ж. е признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение. Въззивният съд е приел по твърденията на страните следното : ищците основават правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 2837 кв.м., реституция по реда на ЗСПЗЗ, завършила със заповед на кмета от 2011г. по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ и § 4б, ал.1 ЗСПЗЗ; ответникът твърди, че по отношение на ищците няма положително решение, с което да се възстановява правото им на собственост върху процесния имот,тъй като с решение от 1993г. ПК-Б. е отказала да възстанови имотите, попадащи в зоната по § 4 от ЗСПЗЗ. Освен това с решение от 05.09.1997г. на ищците е признато и възстановено правото на собственост върху земята по § 4, а в полза на ответника е изтекла придобивна давност, започнала да тече от началото на 2006г. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, по заявление на ищците в качеството им на наследници на Я.М. ПК-Бургас е издала протокол №10160 от 04.05.1993г. по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗ, с който е отказано да бъде признато правото на възстановяване на правото на собственост вкл. върху 33 дка попадащи в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне. С решението се указва начинът на възстановяване и отказът не е по отношение на възстановяване правото на собственост, а начинът по който това ще стане. С последващо решение №0160П от 05.09.1997г. на ПК-Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 21 дка, находяща се в терен по §4 на [населено място]. В решението липсва индивидуализация на обекта на правото на собственост, тъй като няма посочени граници. Със заповед № 1272/01.06.2011г. на кмета на общината на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ е възстановено правото на собственост на наследниците на М. върху процесния имот. В посочената заповед имотът е с описани граници и съседи. Съгласно съдебно-техническата експертиза, за м. К. е изработен план на новообразуваните имоти, като имот № * е записан на Я.М. Впоследствие е одобрена КК, в която е нанесен имот ***, който е идентичен с имот № 346 по ПНИ. Заповедта е издадена след влизане в сила на плана. Сам по себе си планът няма вещно-правно действие, поради и което с изменението на чл.14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ от ДВ бр.68 от 30.07.1999г. законодателят е предвидил, че органът на земеделската реституция се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на §4-4л с описание на размера и местността, в която са се намирали земеделските земи, а самото възстановяване на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината. Предвид процеса на правно обособяване на имотите-тези, подлежащи на възстановяване от тези подлежащи на придобиване на основание §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че в случая издаденото решение на ПК при действие на старата редакция има значение единствено като признаващо правото да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4-§4л, а самото възстановяване на правото настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е причината и поради която издаденото в полза на ищците решение на ПК по отношение на процесния имот, намиращ се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадено преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, с ДВ бр. 68/99 г., няма конститутивно действие. Такова се придава само на тези от тях, в които обектът на собственост е индивидуализиран. По тези съображения всички възражения на ответника относно действието на решението на ПК, одобряването на плана и заповедта на кмета, вкл. за нищожност на последната, са неоснователни. Придобивната давност срещу ищците може да тече от момента на издаване на заповед № 1272/01.06.2011г. на кмета на общината. Към момента на предявяване на иска 10 годишният срок не е изтекъл. Въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС за да приеме, че е изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключване на административната процедура по възстановяване правото на собственост. Ищците се легитимират като собственици на имота в резултат на успешно проведена и приключила реституционна процедура, а ответникът не е станал собственик по силата на давностно владение, тъй като не е владял имота в продължение на 10г., считано от 2011г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК.
В разглеждания случай първите два въпроса, поставени от касатора в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението, тъй като не са решени в противоречие със сочената от него практика на ВКС. Тя разглежда различни казуси на възстановяване на собствеността в терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ във връзка с активната легитимация по искове за собственост, основана на завършена реституция. В нея се приема, че преценката на конститутивното действие на решението на органа на земеделска реституция следва да се извършва с оглед редакцията на закона към момента на постановяването му. Новата уредба, въвеждаща различен ред за възстановяване на собствеността /ЗСПЗЗ, ред.ДВ, бр.69/1999г./, не може да засегне вече придобити права /решение №106/2011г. по гр.д.№1326/2010г., ІІ г.о./ Решенията на ОСЗ за възстановяване на земи, намиращи се в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ/ДВ, бр.68/1999г./, имат конститутивно действие. Само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението няма конститутивно действие и по същество представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези случаи възстановяването на собствеността следва да приключи със заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.Когато обаче в съдебното производство по установителен или осъдителен иск за собственост се установи по недвусмислен начин кой точно е възстановеният имот, съдът не може да отрече конститутивното действие на постановеното решение и да приеме, че искът е преждевременно заведен. Това важи особено в случаите, когато е издадена заповед по §4к на името на ползвателите, които са изкупили имота /решение №809/2011г., по гр.д.№1889/2009г., Іг.о./ Когато имотът попада в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ собствеността се възстановява след настъпване на множество предпоставки, уредени в §4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 ППЗСПЗЗ. Решенията на органа на земеделска реституция, с които се възстановява собственост в такива терени, издадени до изменението на закона /ДВ, бл.68/1999г./, в които имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и съседи, са достатъчни за установяването правото на собственост върху съответния имот. /решение №260/2011г. по гр.д.І118/2011г., ІІг.о./ В разглеждания случай въззивният съд е приел, че решението на ОСЗ няма конститутивно действие,макар да е издадено преди изменението на закона /ДВ, бр.68/1999г./, тъй като с него обектът на собственост не е бил индивидуализиран, поради което и административната процедура по реституция на имота е преключила с изздаване на заповедта на кмета по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, от който момент по отношение на този имот може да тече придобивна давност. При това положение неотносими към изводите на въззивния съд е посочената практика на ВКС за установяване индивидуализацията и идентичността на спорния имот с реституирания в хода на процеса, както и въпросът дали следва да се признае конститутивно действие на решение на ОСЗ, с което към момента на издаването му за възстановения имот са налице конкретен идентификационен номер и индивидуализация по местонахождение, площ и граници, отредени съобразно изготвените за местността планове за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници.
Останалите въпроси – Длъжен ли е съдът при наличие на възражение за нищожност на издадената на основание §4к, ал.7 ЗСПЗЗ заповед на кмета да упражни косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното правоотношение и длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения на страните и да изложи мотиви за това, също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил и приел въведеното възражение за нищожност на цитираната заповед за неоснователно. В съответствие с практиката на ВКС е обсъдил твърденията и доводите на страните, оплакванията във въззивната жалба, както и относимите към спора доказателства като е изложил мотиви по същество относно основателността на иска и на релевираните възражения, като е посочил кои факти приема за осъществили се и кои не.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят 1200 лева,заплатени разноски, съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №І-120/10.01.2019г. по гр.д. №1532/2018г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. В. Ж., [населено място], да заплати на К. Я. Д., Я. Д. А., В. Д. А., Н. Г. П., П. Д. К. и Г. Д. П. 1200 лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: