О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 10.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2947/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 107 от 29.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 45/2019г. на Софийския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 183 от 23.11.2018г. по гр.д. № 267/2015г. на РС-Сливница в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против В. П. И. – Д. иск за делба на масивна жилищна сграда, построена в УПИ *-* в кв.56 по плана на [населено място], състояща се от приземен етаж с площ от 40 кв.м. с две стаи; първи етаж с площ от 40 кв.м., състоящ се от антре , спалня, столова с кухня , баня и тоалетна и таванско подпокривно пространство.
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 18.07.2007г. до 25.01.2014г. С нот.акт № 165/1989г. ответницата е призната за собственик по наследство на дворното място, в което е построена жилищната сграда, а с нот акт № 91/2011г. същата е продала на ищеца 1/2 ид.част от него, без построената в имота жилищна сграда. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която искът на сградата е отхвърлен, въззивният съд е приел, че тя е индивидуална собственост на ответницата, на която е принадлежало правото на строеж, тъй като е била построена до ниво сутерен и първи етаж от нея преди сключването на брака, а правото на строеж е било реализирано окончателно в пълен обем съобразно строителните книжа също от ответницата след неговото прекратяване.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1.Как съдът следва да зачетат писмените документи (напр.декларация с вх.№ 128/18.04.2018г., квитанции от данъчна служба) пред държавни органи като изявление за признаване право на собственост; 2. Как съдът следва да зачете признание на ответницата относно съсобствеността на имота и юридическия факт на настъпването ?; 3. Налице ли е възможност съпругът, несобственик на недвижим имот, да придобие идеални части от построената (надстроеното) в случай, че съпругът му е изключителен собственик на застроявания имот; 4. Кога е приложима презумпцията на чл.69 ЗС и действа ли тя в случай, че владелецът е участвал в изграждането, довършването и обзавеждането на имота със знанието и непротивопоставянето на собственика на вещта, както и кои са основните признаци на субективния елемент на владението – анимуса и представлява ли строителството на имот със собствени средства, довършването и обзавеждането му със собствени средства и последвано от непрекъснато ползване като семейно жилище със съгласие и непротивопоставяне на собственика му действие по открито и явно владение на имота; 5. Изпълнено ли е задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, като и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото има събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не; 6. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля и 7. Процесната сграда попада ли в режим на СИО при положение, че е налице признание на ответницата в отговора на исковата молба по гр.д.№ 417/2013г., че имотът е в режим на съсобственост. Поддържа се, че първите шест въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а последният е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата В. П. И. – Д. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. По част от поставените от касатора въпроси /№ № 1-4 и 7/ във въззивното решение липсва произнасяне и те нямат обуславящо изхода на спора значение. Същите са формулирани според твърденията на касатора и не кореспондират на приетите за установени от съда факти, поради което и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. За пълнота на изложението във връзка с тези въпроси следва да се отбележи, че въззивният съд не е приел, че построяването от двама съпрузи на жилищна сграда през време на брака им върху дворно място, лична собственост на единия съпруг, не води до възникване на съпружеска имуществена общност, а е приел, че строителството на процесната сграда е започнало преди сключването на брака и че тя е изградена в груб строеж, вкл. покрита след прекратяването на брака, респ. че правото на собственост върху нея е придобито след този момент, поради което липсва противоречие с ППВС № 5/1972г. и ТР № 1/2011г. на ОСГК на ВКС, на които се позовава касаторът. Производството по настоящото дело е образувано по искова претенция за делба на жилищна сграда, основана на възникнала съсобственост от прекратена с развод съпружеска имуществена общност, което винаги е свързано с приложението на императивни материалноправни норми, тъй като според чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Установените в законодателството способи за придобиване на право на собственост са уредени по начин, който не позволява отклоняване на правните субекти от тях, и в този смисъл уредбата е от императивен порядък. С оглед на това, дори да е налице признание на едно лице, че друго лице е собственик, респ. съсобственик на даден имот, то не може да доведе до придобиване на права от това лице. В случая исковата претенция не е основана на изтекла в полза на ищеца придобивна давност за да има значение за изхода на спора приложението на презумпцията по чл.69 ЗС. Останалите два свързани въпроса също не могат да обусловят касационното обжалване, тъй като по своята същност представляват общи касационни оплаквания и самият касатор не сочи кои свои задължения във връзка с обсъждането и преценката на доказателствата не са изпълнени от въззивния съд, нито се позовава на практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи, респ. в какво се изразява противоречието.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът е изложил някакви доводи във връзка с тях.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 107 от 29.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 45/2019г. на Софийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: