О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4187/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5848/14.06.2019 г. на А. И. К. и частна касационна жалба вх. № 6342/01.07.2019 г. на А. Г. Д., и двете приподписани от адвокат М. Н., срещу определение № 195/22.05.2019 г. по ч.гр.д. № 432/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С последното е потвърдено определение № 633/18.03.2019 г. по гр.д. № 753/2019 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е прекратено първоинстанционното производство поради недопустимост на предявения иск. Поддържат се оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частните касационни жалби са приложени изложения на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните идентично посочени въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът след като констатира, че искът е предявен от член-кооператор, а не от законния представител на кооперация, и след като установи, че е налице противоречие на интереси на кооперацията и нейния представител, да постанови спиране на производството по делото и да задължи кооперацията да проведе общо събрание и да избере представител; 2./ Задължен ли е съдът да предоставя указания относно процесуалната легитимация на страните и да отстранява допуснати нередовности; 3./При наличие на противоречиви интереси между ликвидатор на кооперация и самата кооперация, кой е легитимиран да предяви иск в защита на кооперативната собственост; 4./ Преодолява ли се забраната по чл. 26, ал. 2 ГПК, в случай на предявен иск от член кооператори, при наличие на противоречиви интереси между кооперацията и нейния ликвидатор и законен представител. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения № 347/2013 г. по гр.д. № 389/2011 г.,Iг.о., № 609/2009 г. по т.д. № 323/2008 г., Iт.о. и др.. Сочи се и че разглеждането на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторите поддържат и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което обосновават с допуснатото от съда прекратяване на правен спор в защита на кооперативна собственост „при очевидни противоречиви интереси между ликвидаторът и законния представител на кооперацията и самата кооперация“.
Частните касационни жалби са постъпили в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 633/18.03.2019 г. по гр.д. № 753/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС от А. И. К. и А. Г. Д. срещу Д. А. К. за защита правото на собственост върху четири сгради, находящи се в [населено място], заявени като принадлежност към актива на имуществото на ППЗК „Доверие-Миндия“ – в ликвидация.
Въззивният съд е приел, че съгласно твърденията в исковата молба, повдигнатият правен спор касае принадлежността на правото на собственост върху процесните постройки /описани на л. 4 от исковата молба/ – в патримониума на ППЗК. „Доверие-Миндия“ или на ответника Д. А. К.. Процесуално легитимиран да търси защита на спорното материално право, в случая правото на собственост, е единствено действителният титуляр на нарушеното вещно право /или правният субект, представен като титуляр на нарушеното вещно право/, а не трето за спора лице, освен ако по изключение законът не му е предоставил възможност да предявява иск за защита на чужди материални права съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК. Ищците – физически лица, макар и притежаващи качеството член-кооператори в ППЗК „Доверие-Миндия“ – в ликвидация, не притежават надлежна процесуална легитимация да предявят от свое име иск за защита правото на собственост на кооперацията. В Закона за кооперациите липсва изрична законова разпоредба, овластяваща член на кооперация да предявява от нейно име иск за защита на застрашена от посегателство собственост, нито наведените в исковата молба твърдения очертават хипотеза на упражняване на чуждо право, съгласно нормата на чл. 134 ЗЗД. С тези мотиви съдът е стигнал до извод за липса на изключение от общата забрана на чл. 26, ал. 2 ГПК за упражняване на чужди права пред съд и е потвърдил първоинстанционното прекратително определение поради недопустимост на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране.
Не са формулирани правни въпроси, релевантни към решаващите мотиви на въззивен съд за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Поставените въпроси относно процесуалната легитимация на член-кооператор по иск за защита правото на собственост в полза на кооперацията, в която същият членува, при наличие на противоречиви интереси между кооперацията и назначения й ликвидатор, са неотносими към процесния случай. При преценката си за недопустимост на предявения иск съдът е съобразил, че същият е лично предявен от физически лица, които не твърдят собственически права върху процесните постройки. Съгласно ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. ВКС, ОСГК, цитирано и от жалбоподателите, искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Процесуално легитимиран да предяви ревандикационния иск е единствено лицето, което твърди, че негово собствено материално субективно право е нарушено и в защита на това право – изключенията са допустими само в изрично посочени от закона случаи /чл. 26, ал. 2 ГПК/. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебната практика по приложението на императивно установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана – никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен при предвидена от закона процесуална субституция. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗК кооперация в производство по ликвидация се представлява от ликвидатор, който има правата и задълженията на управителен съвет. Представителната власт на ликвидатора произтича от закона и не може да бъде дерогирана, освен при освобождаване или смяна на ликвидатора. Доколкото специалният закон /ЗК/ не предвижда изключение от нормата на чл. 26, ал. 2 ГПК, то липсва процесуална възможност за член-кооператора да предявява от свое име иск за защита на кооперативна собственост.
Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК сама по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на определението, без да е необходимо да се обсъждат сочените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се конкретизира по кой въпрос жалбоподателите твърдят противоречие на въззивното определение с цитираната практика. Същевременно посочените съдебни решения във всички случаи са неотносими към поставените въпроси, доколкото решение № 40/2015 г. по гр.д. № 4297/2014 г., IV г.о., решение 283/2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г., IV г.о., решение № 609/2009 г. по т.д. № 323/2008 г., I т.о. и др. касаят процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъжда в мотивите си всички възражения и доводи на страните, каквито в настоящия случай не са поставени. Неотносима е и практиката, обективирана в решение № 347/2013 г. по гр.д. № 389/2011 г., I г.о., тъй като разглежда възможността в рамките на висящ процес по чл. 108 ЗС да се релевира възражение за нищожност на сделка, сключена с кооперация при липса на съгласие на общото събрание за нейното сключване.
Не се установява и основанието за допускане касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 2, предложение трето, ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното определение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване на може да бъде допуснато и на това основание.
С оглед горното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 195/22.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 432/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: