О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 08.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2797/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. К. и Д. И. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 379 от 26.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 2078/18г. на Пловдивския окръжен съд, ІХ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 2471 от 21.06.2018г. по гр.д. № 15040/2017г. на Пловдивския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от К. П. К. и Д. И. К. против Л. М. А. иск с правна квалификация чл.108 ЗС в частта, с която е поискано да бъде признато за установено, че ищците са собственици при условията на съпружеска имуществена общност и по силата на договор за продажба от 10.05.2017г. на трактор “Д. Д.”, с рег.№ … , рама № ….. Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено искането за предаване владението върху трактора не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила.
Ищците в първоинстанционото производство К. П. К. и Д. И. К. са изложили твърдения, че са придобили правото на собственост върху процесния трактор на основание договор за продажба /фактура от 10.05.2017г./, сключен с ЗД ”Алианц Англия”, а техният праводател е придобил това право след изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка “КАСКО”, поради осъществило се застрахователно събитие – кражба , извършена на територията на Великобритания.
По делото е установено, че тракторът е регистриран на името на ответника въз основа на сключен между него и трето лице договор за покупко-продажба от 10.11.2010г. след извършена повторна кражба на територията на Република България /първата кражба е извършена във Великобритания/ и интервениране номера на рамата, като понастоящем е предаден от него на органите на МВР.
За до отхвърли предявения иск в установителната му част, въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за прехвърляне правото на собственост върху процесния трактор на ЗД ”Алианц Англия” от предишния собственик, нито по делото е установено кое е това лице към момента на кражбата, тъй като в информация от И. Л. е посочено, че ощетеното лице е J. R. , [дата на раждане] , а в регистрационния талон за извършената първа регистрация на територията на Великобритания е вписан M.G.H.S. – като държател, на когото е изплатено застрахователното обезщетение на 17.11.2010г., с пояснение че регистрираният държател не е задължително да е собственикът по закон. Изложени са и съображения, че доколкото към този момент процесният трактор се е намирал на територията на Република България, съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 КМЧП за придобиването на вещни права върху него е приложимо българското законодателство, което изисква писмен договор – чл.144, ал.1 ЗДвП, когато моторното превозно средство няма регистрация в страната, какъвто в полза на праводателя на ищците по делото не е представен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Собственици ли са ищците при условията на съпружеска имуществена общност и по силата на договор от 10.05.2017г. на процесния трактор и 2.Собственик ли е било на процесната вещ застрахователното дружество “Алианц Англия”, което е придобило права върху нея след заплащане на застрахователното обезщетение по застраховка ”КАСКО” във връзка със заявена кражба на машината в О. кралство.
Ответникът по жалбата Л. М. А. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането ? до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая поставените от касторите въпроси са по съществото на спора и не предполагат давенето на принципни отговори, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Не са изложени и никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки, а именно за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването ?, които в случая не са налице. Липсват и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторите се позовават на тях.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация сторените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1140 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 379 от 26.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 2078/18г. на Пловдивския окръжен съд, ІХ с-в.
О с ъ ж д а К. П. К. и Д. И. К. от [населено място] да заплатят на Л. М. А. от [населено място] сумата 1140 лв./хиляда сто и четиридесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: