О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4802/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 11607/26.08.2019 г. от Г. Д. Б. и И. К. Б., чрез пълномощник адвокат Н. А., за отмяна на влязло в сила решение 05.04.2017 г., поправено с решение от 11.08.2017 г. по гр.д. № 385/2016 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, оставено в сила с решение №1/08.05.2019г. по гр.д.№ 231/2018г.,ВКС, І г.о. С въззивното решение е отменено решението на Районен съд – Лом по гр.д. № 2253/2015 г., и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на М. И. Я., Г. Д. Б. и И. К. Б., че А. Н. Й. и Й. Н. М. са собственици, всеки от тях, на по 1/4 ид. част от описаните в решението земеделски имоти в землището на [населено място], обл. М.; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост № 1383, т. VІІ, дело № 1956/1996 г. до размера на притежаваните от ищците А. Н. Й. и Й. Н. М. идеални части / по 1/4 ид. част, общо за 2/4 ид. части/, и е допусната съдебна делба на процесните имоти между съделителите при квоти: 2/8 ид. части за А. Й., 2/8 ид. части за Й. М., 2/8 ид. части за М. Я., 1/8 ид. част за Г. Б. и 1/8 ид. част за И. Б.. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 146/01.08.2018 г. по гр.д. № 231/2018 г. по описа на ВКС, I г.о., като с постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 1/08.05.2019 г. е оставено в сила.
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителите твърдят, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за решаване на делото, установено след влизане в сила на атакуваното решение – депозирана на 13.10.2017 г. втора касационна жалба по в.гр.д. № 385/2016 г., която „не е изпратена и не е разглеждана по надлежния ред във ВКС“. Посочват, че неразглеждането на подадената касационна жалба има за последица непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото поради „липса и неправилна индивидуализация на процесните имоти и неотстранени очевидни фактически грешки“, релевирани в жалбата.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата – Й. Н. М. и А. Н. Й., чрез пълномощника си адвокат Н. А., поддържат становище за нейната неоснователност. Посочват, че не е налице поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – дори и да се установи новото обстоятелство, на което се позовават молителите – неразгледана касационна жалба против решение за поправка на очевидни фактически грешки в основното решение, има друг ред за нейното разглеждане, но последното в никой случай не е основание за отмяна на основното решение по делото.
При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното:
Молбата за отмяна изхожда от легитимирани лица. Разгледана по същество, същата е процесуално недопустима, поради следните съображения:
Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила съдебно решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Oтменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК касае случай, в който решението е неправилно поради обективна невъзможност на страната да попълни делото с относими и необходими доказателства, която не се дължи на нейното процесуално поведение за грижливо водене на делото или на допуснати от съда процесуални нарушения. Новите обстоятелства, респ. новооткритите юридически или доказателствени факти, по смисъла на цитираната разпоредба, трябва да са такива, че да са в състояние да променят решаващите фактически изводи, на които се основава атакуваното решение. В конкретния случай, соченото като ново обстоятелство неадминистриране, респ. неразглеждане на касационна жалба вх. № 4604/13.10.2017 г., насочена срещу постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение от 11.08.2017 г. по в.гр.д. № 385/2016 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, не обосновава основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Видно от текста на чл. 281 ГПК непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото не е основание за касационно обжалване, поради което и в подадената касационна жалба, дори и в случай, че същата е останала неадминистрирана от съда, не биха могли да се твърдят нови обстоятелства и да се сочат и да представят нови доказателства от значение за делото, респ. изложените в нея твърдения не биха могли да водят до различни фактически констатации относно релевантните за делото обстоятелства и да се преценяват като „нови обстоятелства или нови писмени доказателства“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
При така заявените фактически обстоятелства основанието, на което се иска отмяна на влязлото в сила решение, не е сред изрично и изчерпателно уредените в процесуалния закон, поради което следва да се приеме, че молбата за отмяна не се основава на надлежни твърдения, обуславящи разглеждането й в извънинстанционното производство пред ВКС. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК. При липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо подадената молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.Не е направено искане за присъждане на разноски от ответника по молбата, поради което този въпрос не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. Д. Б. и И. К. Б. за отмяна на влязло в сила решение от 05.04.2017 г., поправено с решение от 11.08.2017 г., по гр.д. № 385/2016 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, оставено в сила с решение №1/08.05.2019г. по гр.д.№ 231/2018г. на ВКС, І г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: