О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 2091/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. 1580/01.03.2019 г. на Д. Л. Л. – И. и В. Л. Л., и двете с адрес в [населено място], чрез пълномощника адвокат Г. Х., срещу въззивно решение № 24/21.01.2019 г., постановено по в.гр.д. № 505/2018 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение № 116/26.06.2018 г., постановено по гр.д. № 373/2017 г. по описа на Районен съд – Тетевен. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси: 1/Може ли да бъде придобита по давност собствеността върху общи части, преустроени без съответно решение на собствениците в етажната собственост – сочи се противоречие с ТР № 34/15.08.1983 г. по гр.д.№ 11/1983 г. на ОСГК на ВС; 2/ При съсобственост и давностно владение на чужда идеална част, необходимо ли е владеещият съсобственик да манифестира намерението си да владее за себе си чужда идеална част пред нейния собственик – сочи се противоречие с ТР 1/06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС; 3/Допустимо ли е придобиване по давност на складово помещение, което е единствено в сградата, респ. единствено складово помещение на друг самостоятелен обект в сградата – сочи се противоречие с решение № 1368/2008 г. по гр.д. № 4834/2007 г. на ВКС, IV г.о., решение № 81/2014 г. по гр.д. № 5556/2013 г. на ВКС, I г.о. Бланкетно се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторите считат, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, което обосновават с твърдения за неправилност в изводите на въззивен съд, несъобразил при постановяване на решението си императивните материалноправни разпоредби на чл. 38, ал. 1 ЗС и чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗУТ.
Ответниците по касационната жалба В. М. С., М. М. Н., А. Р. И. и Р. И. С. не изразяват становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 116/26.06.2018 г. по гр.д. № 373/2017 г. на Районен съд – Тетевен, с което са отхвърлени иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от настоящите касатори срещу Р. И. С. и А. Р. И., по отношение на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес на имота: [населено място], [улица], находящ се в сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, както и иск за заплащане на обезщетение за ползване на имота без правно основание в периода от 12.05.2016 г. до 05.07.2017 г. в размер на 200 лв.; отхвърлени са и отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от настоящите касатори срещу В. М. С. и М. М. Н., за признаване на установено по отношение на ответниците, че не са собственици на основание давностно владение на процесния имот, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост № 148, том II, рег. № 1237, дело № 116/2016 г. на нотариус Р. В., с рег. № 392 на Нотариалната камара, в частта, с която ответниците В. М. С. и М. М. Н. са признати за собственици на горепосочения имот по наследство и давностно владение.
Въззивният съд е приел, че е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 124 ГПК и чл. 31, ал. 2 ЗС. Приел е за установено по делото, че ищците са наследници на Л. Х. Л., а ответниците В. М. С. и М. М. Н. – наследници на И. М. И., починал на 10.11.1990 г., и П. М. И., починала на 11.01.2005 г. Въз основа нотариален акт за собственост, купен чрез Народен съвет, № 45, том I, дело № 153/1974 г., И. И. е придобил 1/2 идеална част от дворно място и намиращите се в него паянтова жилищна сграда, дървена барака и овощни градини, цялото с площ 234 кв.м., урегулирано в парцел ** по регулационния план на [населено място], а въз основа нотариален акт за собственост № 49, том I, дело № 100/1977 г. – Л. Л. е признат за собственик по наследство, делба, давностно владение и чл. 288 ГПК на другата 1/2 от описания имот. Между страните по делото не се спори, че по уговорка на техните наследодатели Л. Л. е станал собственик на самостоятелен обект с идентификатор *****., а И. И. – на самостоятелен обект с идентификатор *****. от изградената сграда в съсобствения поземлен имот. От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно архитектурното разпределение приземният етаж /понастоящем обект с идентификатор *****/ от построената сграда е следвало да включва склад-мазе, мазе-противорадиационно, тоалетна, коридор и стълбище, но проектът не е реализиран както в конструктивно, така и във функционално отношение. Последното е констатирано още при строителството на сградата, когато чрез преместване на някои зидове се обособили следните помещения: от част от входния коридор и склада-мазе е оформена стая за живеене с кухненски бокс, от част от вътрешния коридор и част от мазе-противорадиационно са оформени отделни помещения за баня и за мазе. Вещото лице е посочило, че по проект приземният етаж не следва да съставлява самостоятелен обект, но понастоящем притежава характеристиките на такъв. Приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза е потвърдила извода, че настоящето състояние на сградата се разминава с предвиденото във функционален и конструктивен план, като тази промяна е станала още при изграждане на сградата. Статутът на обект с идентификатор *****. като самостоятелен обект не е безспорен, доколкото същият не е отделен функционално от входния коридор на първия етаж и липсва една обособена входна врата. Обекти с идентификатори *****. и *****. нямат собствени складови помещения, но до самата сграда е изградена отделна сграда с идентификатор *****. с предназначение „друг вид сграда за обитаване“.
Спорът между страните е възникнал по повод собствеността върху обект с идентификатор ***** /приземния етаж/. За собственици на последния въз основа нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение № 148, том II, рег. № 1237, дело № 161/2016 г., изготвен въз основа на обстоятелствена проверка, са признати ответниците В. М. С. и М. М. Н.. Същите се разпоредили с недвижимите имоти, описани в констативния нотариален акт, включително и със спорния имот, в полза на другите ответници А. Р. И. и Р. И. С. чрез нотариален акт за покупко-продажба № 100, дело № 423/2016 г. Ищците по делото оспорват собствеността върху приземния етаж, като твърдят, че те са собственици на 1/2 от същия въз основа на договор за дарение по нотариален акт № 27, дело № 498/1986 г., с който наследодателят им Л. Л. ги е дарил с притежаваната от него 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], ведно с 1/2 идеална част от находящата се в него еднофамилна жилищна сграда, част от която е и спорният обект.
При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд е приел за неоснователен предявеният от ищците отрицателен установителен иск, че ответниците В. М. С. и М. М. Н. не са собственици на процесния обект на основание давностно владение. Посочил е, че ответниците В. С. и М. Н. се легитимират с констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК. Констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, но има легитимиращо действие, като правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че във взаимоотношенията си наследодателите на страните са приели фактически собственици на процесното помещение да са И. и П. И.. Относно наведените оплаквания във връзка с установената в ЗУТ забрана за придобиване по давност на вещи-принадлежности, съдът се позовал на константната практика на ВКС. Съгласно цитираните решения на ВКС избено помещение може да се придобие по давност единствено от лице, което притежава самостоятелен обект в същата сграда, но не и когато в резултат на това придобиване другото жилище ще остане без самостоятелно избено помещение предвид изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. От заключенията на СТЕ е установено, че още при изграждането си приземният етаж функционално и конструктивно е изграден по коренно различен начин от предвидения архитектурен проект, който безспорно е имал за цел там да бъдат изградени избени помещения. Съблюдавайки разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ и преценявайки събраните доказателства, съдът е достигнал до извод, че процесният имот притежава характеристиките на самостоятелен обект на собственост, поради което няма пречка да се придобие по давност.
Предвид неоснователността на отрицателния установителен иск срещу праводателите на ответниците А. И. и Р. С., е приет за неоснователен и предявеният срещу последните иск по чл. 108 ЗС, тъй като те са придобили имота на годно правно основание – валиден договор за покупко-продажба. Предвид липсата на съсобственост за неоснователен е приет и искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Първият поставен въпрос не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Същият не съответства на възприетата по делото фактическа обстановка. След преценка на всички правнорелевантни факти по делото, на събраните писмени доказателства и заключения на съдебно – технически експертизи, изградени на база наличната документация, въззивният съд е достигнал до извод, от една страна, за самостоятелност на процесния обект, а от друга – за наличие на уговорка между наследодателите на страните по делото относно собствеността на приземния етаж в полза на И. и П. И.. При така възприетата фактическа обстановка въпросът дали може да бъде придобита по давност собствеността върху общи части, преустроени без съответно решение на собствениците в етажната собственост, не обуславя решаващите изводи на въззивен съд и не съставлява обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Предвид липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не се дължи произнасяне относно наличието на допълнителното основание, сочено от касаторите.
Не се констатират предпоставки за допускане касационно обжалване и по втория въпрос. Същият е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в посоченото от касаторите ТР № 1/06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с цитираното тълкувателно решение, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. В отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, признава такава и на останалите съсобственици. В този случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Действията следва да се манифестират пред останалите съсобственици и да се доведат до знанието им, като при спор владеещият съсобственик носи доказателствената тежест да установи т. н. преобръщане на владението. В настоящия случай въззивният съд подробно е изследвал наведените твърдения и възражения във връзка с намерението на ответниците да своят имота и е приел, че във взаимоотношенията си праводателите на страните /съсобствениците/ са приели фактически собственици на процесното помещение да са И. и П. И.. Владението е било доведено до знанието на собственика. Предвид изложеното, въззивното решение не разкрива отклонения от възприетите правни разрешения.
Последният формулиран в изложението въпрос също не обосновава допускане касационно обжалване на решението. В практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че избените помещения в сграда- етажна собственост по принцип не са самостоятелни обекти на собственост, а принадлежност към обект и не могат да се придобиват по давност отделно от придобиването по давност на обекта, към който принадлежат. Съгласно чл. 98 ЗС те като принадлежност следват собствеността на главната вещ. По изключение складово помещение може да се придобие по давност отделно от обекта, към който принадлежи, но единствено от лице, което притежава друг самостоятелен обект в същата сграда и то само ако към обекта, към който принадлежи това складово помещение, по архитектурния проект на сградата принадлежи и друго складово помещение. Този извод се обосновава със съществуващите законови изисквания към всяко жилище да има и складово помещение /чл. 40, ал. 1 ЗУТ/. В случая въззивният съд е приел, че процесният обект не е мазе или складово помещение, а притежава характеристиките за бъде квалифициран като самостоятелен обект на собственост. Освен това, съгласно констатациите на СТЕ до сградата е изградена отделна постройка с идентификатор *****. с предназначение друг вид сграда.
В изложението си касаторите поддържат, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да сочат конкретен правен въпрос и без да мотивират наличието на твърдяното допълнително основание. Бланкетното му посочване не може да обоснове допускане касационното обжалване на въззивното решение.
Липсва и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Няма данни за значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 24/21.01.2019 г., по гр.д. № 505/2018 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: