О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр. София, 09.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2351/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Х. срещу въззивно решение № 760 от 14.02.2019г., постановено по в.гр.д.№ 824/2018г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 2297 от 20.04.2018г. по гр.д. № 1134/2016г. на Разложкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Г. Х. против “Банка ДСК” ЕАД и Г. Х. Х. иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот – сграда “Стар цех” с РЗП от 842 кв.м., представляващ обособена част от консервна фабрика в [населено място], [община], изградена в УПИ *, кв.14 по плана на селото.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба от 1993г. ищцата в първоинстанционното производство К. Г. Х., в качеството ? на ЕТ ”Кат-Хри-77”, е придобила от ЛС на ТКЗС ”Чучурката”, [населено място] консервна фабрика с площ от 16 дка. С нот.акт № 182/05г. същата е продала фабриката на втория ответник Г. Х. Х. /неин син/, състояща се от подробно описани в акта обекти, сред които и склад –външен със застроена площ от 1200 кв.м. За обезпечаване на вземанията на “Банка ДСК” ЕАД към “Метал-Груп” 2”ООД, представлявано от втория ответник, последният е учредил в полза на банката договорна ипотека върху подробно описаното в договора негово лично имущество, в т.ч. и върху посочения склад /нот.акт № 158/08г./. Впоследствие ипотекирания имот е продаден на публична продан, като с постановление от 21.11.16г. на ЧСИ е възложен на обявения купувач. От заключението на приетата по делото техническа експертиза е установено, че процесният имот и продаденият с нот.акт № 182г./2008г. на втория ответник склад със застроена площ от 1200 кв.м., респ. ипотекираният от него имот, са идентични, като понастоящем сградата е частично разрушена. С оглед на това съдът е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на претендирания имот и че предявеният положителен установителен иск за собственост е неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната съдебна практика по въпроса, свързан с обстоятелството дали тя притежава активна материалноправна легитимация като собственик на процесния имот.
Ответникът по жалбата “Банка ДСК” ЕАД е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Ответникът Г. Х. Х. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
В случая поставеният от касторката въпрос е по съществото на спора и не предполага давенето на принципен отговор, поради което не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Наред с това във връзка с този въпрос същата се позовава на противоречие с решение по гр.д.№ 510/2006г. на ОС-Бургас, което не е приложено към изложението, а освен това дори някакво противоречие с него да е налице, то не е основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани други въпроси, като вместо тава са направени общи касационни оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със събирането и обсъждането на доказателствата, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице никакво противоречие на обжалваното решение с т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно събирането на доказателства, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), нито е налице противоречие с останалата посочена практика на ВКС във връзка със задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да обсъди доводите и възраженията на страните, тъй като съдът се е произнесъл по този начин.
Решението е валидно и допустимо. Изложените в касационната жалба доводи във връзка с релевираното основание за касационно обжалване по чл.281, т.2 ГПК, а именно непроизнасяне по всички направени оплаквания във въззивнната жалба нямат отношение към допустимостта на обжалвания съдебен акт. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, нито касаторката се позовава на него.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 760 от 14.02.2019г., постановено по в.гр.д.№ 824/2018г. на Благоевградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: