О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 06.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2753/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. А. и М. П. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 101 от 22.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 84/19г. на Хасковския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 691 от 04.12.2018г. по гр.д. № 1778/2018г. на Хасковския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от касаторите против М. М. А. и Ф.А. А. иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на 3/4 ид.части от гараж с площ от 18 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], имот с идентификатор **** по КККР на [населено място].
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство Г. М. А. и М. П. С. се легитимират като собственици на 3/4 ид.части от втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], ведно с 3/4 ид.части складово помещение и от тавана на сградата, като и на 3/4 ид.части от ПИ № * по кад.план от 1988г. по силата на алеаторен договор, сключен с нот.акт № 803/25.07.2005г. с лицето С. М. К.. Последният е притежавал и 3/4 ид.части от процесния гараж, който не е предмет на договора, които след смъртта му на 21.11.2008г. са придобити от неговите единствени наследници М. Б. С. и А. Б. С., които са притежавали и останалата 1/4 ид.част от гаража по наследство от своя баща Б. С. М., починал на 10.11.2003г. С нот.акт № 78/2016г. двамата са продали имота на ответника М. М. А., който е в брак с ответницата Ф. А. А. от 21.02.1982г. Във връзка с твърдението на ищците в исковата молба от 20.07.2018г., че към датата на сключване на договора – 02.03.2016г. са придобили 3/4 ид.части от гаража на основание давностно владение и че ответниците са закупили тази част от несобственици, въззивният съд е приел, че до смъртта на С. М. К. те не са осъществявали владение върху имота, тъй като са го ползвали с негово съгласие и по делото липсват данни да са демонстрирали спрямо него намерение за своене, а до извършването на разпоредителната сделка от неговите наследници на 02.03.2016г. десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е бил изтекъл
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика на Република България и тази на Европейския съд по правата на човека по следните въпроси: 1.”Че ищецът няма основание и правен интерес от завеждането на иска”; 2. “Че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като ищците не са придобили по давност правото на собственост върху процесните 3/4 идеални части от гаража”; 3.”Че ищците са демонстрирали намерение за своене и са установили фактическа власт върху имота, но не са демонстрирали това свое намерение пред наследниците” и 4.”Че ищците в продължение на 10 и повече години са осъществявали спокойно и необезпокоявано владение, но не са демонстрирали това”. Поддържа се, че решението е абсолютно неправилно.
Ответниците по жалбата М. М. А. и Ф. А. А. са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на обжалваното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането ? до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая поставените от касторите въпроси не кореспондират на посочените по-горе съображения на въззивния съд за отхвърлянето на иска, не предполагат даването на принципни отговори и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. За пълнота на изложението във връзка с тези въпроси следва да се отбележи, че въззивният съд не е приел, че за ищците не е налице правен интерес от предявяването на иска, а тъкмо обратното – приел е че такъв интерес е налице и е разгледал спора по същество. Решаващото съображение на съда за отхвърлянето на иска е, че до смъртта на лицето, на което са принадлежали процесните 3/4 ид.части от гаража, те са го ползвали с негово съгласие и са били негови държатели /а не владелци/, доколкото по делото липсват данни да са демонстрирали намерение за своене пред собственика им, както и че след неговата смърт не е изтекъл 10- годишният срок по чл.79, ал.1 ЗС, а не че са владели имота явно и спокойно 10 и повече години, но не са демонстрирали това. Наред с това касаторите не сочат никаква практика, на която въззивното решение да противоречи, поради което не е налице и соченият допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване /противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека, каквато също не е посочена, не е такова основание съгласно чл.280, ал.1 ГПК/.
Решението е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторите евентуални пороци на въззивното решение не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изпод на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101 от 22.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 84/19г. на Хасковския окръжен съд.
О с ъ ж д а Г. М. А. и М. П. С. от [населено място] да заплатят на М. М. А. и Ф. А. А. от същия град сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: