О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр. София, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 3611/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Т. Ж. и А. Т. Г., чрез процесуалния им представител адвокат В. Л., срещу определение № 432/07.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 535/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която се потвърждава определение № 430/23.05.2019 г. по гр. д. № 179/2019 г. на Районен съд – Велинград. С първоинстанционното определение предявената от ищците /жалбоподатели в настоящето производство/ насрещна искова молба с вх. № 1790/11.04.2019 г. е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК – поради неотстраняване в срок на нередовностите и. Жалбоподателите твърдят недопустимост на обжалваното определение, евентуално неправилност на същото поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и правят искане за обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно.
Към частната касационна жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК по следния въпрос: „Подадена ли е в срок молба за отстраняване нередовностите на насрещната искова молба и отстранени ли са те по делото?“ Твърди се, че съдът, излизайки извън служебните си правомощия, е указал на страните предявяване на иск с правна квалификация, различна от изрично заявената в първоначалната насрещна искова молба. Излагат доводи за надлежно отстраняване на допуснатите нередовности чрез молба с вх. № 1994/ 24.04.2019 г. Считат, че редакционното обединяване на съдържанието на насрещната искова молба с уточненията, дадени в пункт „В“ на молба с вх. № 1994/24.04.2019 г., не представлява нова искова молба, подадена след едномесечния срок за отговор, поради което липсват основания за връщане на същата.
Ответната страна по жалбата – община Велинград, не взема становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о. констатира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че с насрещна искова молба с вх. № 1790/11.04.2019 г. е предявен иск за собственост срещу община Велинград, представлявана от кмета д-р К. К., на основание давностно владение и наследство. Видно от съдържанието на депозираната насрещна искова молба, ищците Н. Т. и А. Г. са поискали да бъде признато за установено по отношение на ответника община Велинград, че са носители на правото на собственост на процесния имот и построените в него сгради на горепосочените основания. Поради констатирани несъответствия на така предявената искова молба с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 128, т. 2 ГПК първоинстанционният съд е дал едноседмичен срок на ищците за тяхното отстраняване с указание, че при неизпълнение насрещната искова молба подлежи на връщане.
Въззивният съд е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателите, че редакционното обединяване на съдържанието на насрещната искова молба с уточненията, дадени в пункт „В“ на молба с вх.№ 1994/24.04.2019 г., не представлява нова искова молба. С оглед установените различия в основанието и петитума на първоначално предявената насрещна искова молба и тези, въведени с молба с вх.№ 1994/24.04.2019 г., е налице предявяване на нов насрещен паричен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 1500 лева, представляваща част от общия размер от 150 000 лева -обезщетение за причинени имуществени вреди от неправомерното поведение на кмета на Община Велинград. Съобразявайки съдържанието на молба с вх. № 1994/24.04.2019 г. и останалите материали по делото, въззивният съд е изложил мотиви за правилност на първоинстанционното определение, доколкото указаните с разпореждане № 694/15.04.2019 г. нередовности не били отстранени от ищците по насрещния иск в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма.
В случая формулираният от жалбоподателите въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на определението в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният въпрос е по същество, поради което и не би могъл да служи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът на въпроса изисква изследване на фактическите обстоятелства по делото, преценката на които е недопустимо да се извършва в настоящата фаза по селектиране на касационни жалби.
С оглед изложеното, предвид липсата на общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване не трябва да се допуска.
За пълнота следва да се посочи, че изводът на въззивната инстанция, че предявената насрещна искова молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е направен след извършена правна квалификация на предявения с последващата молба иск. Изводът на въззивната инстанция, че въпреки дадените конкретни, разбираеми и ясни указания до ищците по насрещния иск,че те не са отстранили в срок нередовностите на исковата молба, е в съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане разпоредбите на чл. 127, чл. 128 и чл.129, ал. 3 ГПК.
Независимо от наличието или липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК. В конкретния случай обаче не се констатира наличие на нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното определение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения определението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 432/07.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 535/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: